Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (402)

ДЕСОТО

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на операция на ВМС на САЩ по патрулирането на флотски бойни единици в Тонкинския залив край Северен Виетнам от началото на 60-те години. Целта е ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ. Съмнителна атака срещу боен кораб на ДЕСОТО предизвиква криза, която довежда до Виетнамската война.

През януари 1964 г., когато започва патрулирането на ДЕСОТО, СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ одобрява строго секретния план 34-А, с който се възлага на ЦРУ да поддържа тайните операции на силите на Южен Виетнам срещу северновиетнамските войски. Планът се състои от 2 части: внедряване на южновиетнамски АГЕНТИ в Северен Виетнам, прехвърляни със самолети и плавателни съдове, и бързи светкавични атаки срещу северновиетнамските брегови укрепления с високоскоростни самолети, пилотирани от южновиетнамци или наемници на ЦРУ.

„Въпреки че някои бяха запознати и с операциите на 34-А, и с патрулите на ДЕСОТО, достъпът до програмата беше строго ограничен. Затова ръководителите и изпълнителите на една от тях по правило не знаеха какво предвижда другата“ — пише в мемоарите си „В ретроспектива“ („In Retrospect“, 1995) бившият държавен секретар Робърт Макнамара, като добавя: „Така трябваше да бъде.“

През нощта на 20 юли 1964 г. южновиетнамски патрулни катери според план 34-А атакуват 2 северновиетнамски острова в Тонкинския залив. На следващата сутрин американският боен кораб Мадокс, извършващ патрул в рамките на операция ДЕСОТО, се насочва към залива. На 2 август Мадокс, все още в международни води, на около 25 мили от брега дава сигнал, че е нападнат. На помощ му е изпратен друг боен кораб — Търнър Джой.

На 4 август е предприета нова атака по план 34-А край брега на Северен Виетнам и няколко часа по-късно Мадокс и Търнър Джой подават сигнал, че са атакувани от катери, 2 от които са потопени. От самолетоносача Тикондерога излита изтребител, за да окаже помощ на 2-та кораба.

От тогава до днес не стихват споровете по повод на това, какво точно е станало на 4 август в Тонкинския залив. Някои военноморски офицери, които са видели всичко с очите си, твърдят, че не е имало никаква атака от страна на северновиетнамски катери. Интерпретацията на прехванатите северновиетнамски радиосъобщения от АНС е подложена на съмнение.

Но тогава президентът Джонсън приема съобщението за атаката като провокация от страна на Северен Виетнам и нарежда на 4 август да се предприеме ответен удар. Самолети от Тикондерога и от втори самолетоносач — Констелейшън, извършват 64 полета, насочени срещу северновиетнамски бази на патрулни катери и над петролен складов комплекс.

По това време план 34-А е известен на съвсем малко хора от правителството и Конгреса. В последвалите конгресни дебати не се споменава нищо за подкрепата на ЦРУ в южновиетнамските нападения. Съществува възможност северновиетнамците да са реагирали на тези нападения, като са атакували американските кораби. Но поради шума, вдигнат тогава около нападенията на Мадокс и Търнър Джой, забравят за поддръжката на ЦРУ. Джонсън прокарва в Конгреса резолюция, известна като Тонкинската резолюция, която му дава власт „да предприеме необходимите мерки, като включи всички въоръжени сили“, за да окаже помощ на Южен Виетнам.

Макнамара посещава Ханой през ноември 1995 г., за да открие, както твърди, нещо повече за причините за Виетнамската война. По време на престоя си там той се среща с генерал Во Нгуен Гиап — командващ северновиетнамските сили по време на войната. След срещата Макнамара казва: „Готов съм да кажа без съмнение, че нападение срещу корабите ни не е имало.“