Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (178)

Бизон Ми–4

Съветски стратегически бомбардировач, разработен от конструкторското бюро на професор Мясишчев. Бизон се използва широко от военновъздушните сили за далекообхватни разузнавателни полети. Смята се за неуспешен като стратегически бомбардировач поради сравнително ниската скорост, която развива, и далекообхвата на полета.

Бизон е самолет с 4 турбореактивни двигателя, монтирани в основата на крилете. Максималната му скорост е 994 км/ч. Има 2 вътрешни гнезда за бомбен товар 4540 кг ядрени или конвенционални бомби. Някои самолети са снабдени с 24-милиметрово оръдие на носа и от 6 до 10 23-милиметрови оръдия под и в предната част на корпуса и на опашката. На всички самолети е поставено допълнително устройство за презареждане с гориво по време на полет.

Самолетът е малко по-малък от съвременните американски B–52 Стратофортрес. Първият полет е извършен в края на 1953 г., а влиза в експлоатация във войската през 1956 г. Съвременник е на Туполевия стратегически бомбардировач и разузнавателен самолет БЕЪР.

Построени са 200–300 самолета от този вид. Вариантът Бизон-B е специализиран за стратегическо разузнаване и е снабден с фотокамери и системи за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ.

По западната класификация названието на самолета е Бизон, а руснаците го наричат Молот (Чук). Конструкторските названия са М–4 и 201-M, а военната класификация е Ми–4.

Ми–4.