Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1189)

Рабърн-младши, Уилям (1905–1990)

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДЦР) на САЩ от 28 април 1965 до 30 юни 1966 г. Един от най-„мимолетните“ ръководители на американското разузнаване.

През 1928 г. „Рижият“ Рабърн (прякорът му е още от курсантските години) завършва военноморска академия. Като военноморски пилот и специалист по морска артилерия служи и на сушата, и в морето. Рабърн ръководи Управлението за специални проекти на военноморския флот от 1955 до 1962 г. Лично наблюдава програмата за създаване на ракети за морско базиране Поларис (1955 г.). Адмирал Арли Бърк — ръководител на военноморските операции, казва, че е избрал Рабърн, „защото той има способност на ръководител, много енергия, изпълнен е с ентусиазъм и умее да убеждава хората“. И това наистина е така. Изпробването на първата ракета Поларис е извършено на 18 юли 1960 г. от подводницата Джордж Вашингтон няколко години преди предвидения срок.

Бързата разработка на ракети Поларис, извършена от Рабърн, е на базата на технологичната система ПОТП — Програма за оценка и технология за преглед (Program Evaluation and Review Technique — PERT), която по-късно служи като модел за много други сложни конструкторски (държавни и частни) разработки.

Като вицеадмирал е заместник-директор на Развитие на военноморските операции от 1962 до 1963 г. Работи в частната индустрия преди и след като е ДЦР.

Президентът Джонсън назначава родения като него в Тексас Рабърн за ДЦР за изненада и разочарование на високопоставените кадри на ЦРУ, които предпочитат разузнавач от кариерата, човек от техните среди. Рабърн е без опит в разузнаването, когато заема поста. Според ветераните на ЦРУ от този период липсата на опит си проличава веднага. Роналд Кеслър, давайки оценка на Рабърн в книгата „ЦРУ отвътре“ („Inside the CIA“, 1992), пише, че когато президентът Джонсън се намесва в Доминиканската република през 1965 г., „Рабърн решава, че най-добрият му принос е да предаде на президента всяко късче хартия, получено в ЦРУ“. РИЧАРД ХЕЛМС — по това време първи заместник-директор на Централното разузнаване, не разрешава да се подхвърля неконтролиран поток от необработена, „сурова“ информация на президента. „С голяма симпатия се отнасям към Рабърн, но никога не съм работил с човек, който толкова да не съответства на заемания пост — си спомня Уолтър Елдър — бивш помощник на Рабърн. — Струва ми се, че президентът Джонсън му е направил мечешка услуга, като го е назначил за директор на Централното разузнаване.“