Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Фон Ринтелен, Франц (1877–1949)
Сътрудник на германското разузнаване, изпратен в САЩ през Първата световна война за диверсионно-саботажни работи.
Фон Ринтелен е син на крупен банкер. Още като дете научава английски език. Постъпва във военноморския флот през 1903 г. През 1914 г., когато пламва Първата световна война, работи в Главното военноморско командване.
Фон Ринтелен влиза в САЩ през март 1915 г. с швейцарски паспорт на името на Емил Гаше. Задачата му е да организира диверсионно-саботажни акции в Съединените щати. До този момент САЩ официално все още са неутрални, но снабдяват с оръжие Великобритания, Франция и Русия.
Фон Ринтелен урежда масово производство на „пурени бомби“. Това е метална тръбичка с размерите на пура, която е разделена на 2 части, всяка една запълнена със специална киселина. Между тях е поставен меден диск, който изпълнява ролята на часовников механизъм. Двата края на „пурата“ са затворени с восък. Когато киселините проядат преградния диск и се смесят, избухва пламък.
Бомбите се произвеждат на борда на германски кораб, който е на котва в Ню Йорк. Фон Ринтелен наема антибритански настроени ирландски докери, които се промъкват в корабите и поставят бомбите сред мунициите, предназначени за Великобритания. Бомбите са програмирани да избухнат, когато корабите са далеч навътре в Атлантическия океан.
Обичайки да се хвали с успехите си, Фон Ринтелен по-късно твърди, че са се взривили няколко кораба, а на други, на които пожарът е бил загасен навреме, пък са били нанесени щети на товарите. Три от тези кораби, пише той, са превозвали снаряжение, което той чрез посредник предава на руснаците. Така става очевидно, че, извършвайки диверсии, Фон Ринтелен не забравя и за себе си — активно печели пари. Няма точни данни за броя на подпалените от него кораби.
Фон Ринтелен разработва план за подклаждане на стачки сред работниците във военните заводи. Франк фон Папен — военен АТАШЕ в германското посолство във Вашингтон и отговорен за германския шпионаж и саботаж в САЩ, е притеснен от дейността и замислите на Ринтелен. Смята, че Ринтелен ще навреди на други, много по-значителни операции, и успява да уреди изтеглянето му в Германия. Британските декодировчици прехващат съобщението за отзоваването на Фон Ринтелен и през август 1915 г. го арестуват в Саутхемптън, пристигнал с холандски кораб и с швейцарски паспорт. Връщат го и го предават на американските власти. Осъден е за подстрекателство към стачни действия и е изпратен във федерален каторжен затвор, където остава до края на войната.
Фон Ринтелен твърде много преувеличава подвизите си в спомените си „Тъмният пришълец“ („The Dark Invader“, 1933). Приписва си, че е заразявал със смъртоносна отрова коне и мулета, изпращани от САЩ на съюзниците. Освен това твърди, че е участвал във взривяването на военния склад на остров Блек Том в пристанището на Ню Йорк през юли 1916 г., въпреки че по това време е бил в затвора.