Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1436)

Стивънсън, Уилям (1896–1989)

Директор на БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ (БКС) в САЩ през Втората световна война.

Роден е в Канада и служи в Кралските канадски сапьорни части през Първата световна война. Стивънсън е обгазен на Западния фронт през 1915 г. и е изпратен на лечение в Англия. След оздравяването си постъпва в Кралския военновъздушен корпус и като пилот на изтребител сваля 26 германски самолета, преди самият той да бъде свален и пленен. Успява да избяга и се завръща при англичаните, като им разказва подробно за всичко, което е видял в Германия.

След войната Стивънсън става боксьор и спечелва световна шампионска титла за аматьори в лека категория. След това го заинтересува развитието на гражданското радио. Има и други интереси, сред които авиацията. През 1934 г. печели кралската купа във въздушно състезание със самолет, който е създал и построил в една от фабриките си. При посещенията си в германски индустриални концерни през 30-те години у него се поражда интерес към разузнаването. Стивънсън осигурява информация за МИ–6 и лично за Уинстън Чърчил, за да го подкрепи в желанието му да превъоръжи английската армия.

През май 1940 г. новоназначеният министър-председател Уинстън Чърчил назначава Стивънсън за свой личен представител пред президента Рузвелт и му поверява задачата да създаде БКС в Съединените щати. Стивънсън представлява също Службата за сигурност (МИ–5) и СИО (Специални изпълнителни операции). Освен това е и връзката на британските специални служби, от една страна, и, от друга — на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) и ФБР. Разузнавателното представителство на Великобритания в САЩ работи като Британско управление за паспортен контрол.

През 1940–1941 г. Стивънсън среща известна опозиция в САЩ поради американския изолационизъм, въпреки че усилията му са подкрепят от Рузвелт, ЕДГАР ХУВЪР — директор на ФБР, и УИЛЯМ ДОНОВАН от УСС. По-късно отношенията между него и Хувър охладняват и това създава известни затруднения. (Вж. ПОПОВ, ДУШКО.) След войната Стивънсън получава рицарско звание.

В началото на Студената война участва в случая с ИГОР ГУЗЕНКО — съветски шифров чиновник, предоставил услугите си на английското разузнаване. Дейността на Стивънсън е описана в книгите „Мъж на име Безстрашен“ („A Man Colled Intrepid“, 1976) и „Последният случай на Интрепид“ („Intrepid’s Last Case“, 1983) от Уилям Стивънсън и в „Тихият канадец“ („The Quiet Canadian“, 1962) от Х. МОНТГОМЪРИ ХАЙД (в САЩ излиза под заглавието „Стая 3603“ („Room 3603“)).

Кодовото име на Стивънсън е Интрепид (Безстрашен).