Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1112)

Понтекорво, Бруно (1913–1993)

Италиански физик, заподозрян в шпионаж в полза на Съветския съюз. Колега на съветския шпионин КЛАУС ФУКС, Понтекорво през октомври 1950 г. не се завръща от пътуване в Европа (трябвало е да пристигне в Англия) и заминава за СССР.

Получил е образованието си в университета в Пиза и университета в Рим, където през 1934 г. блестящо защитава докторат по физика. След завършването на висшето си образование работи в лаборатория под ръководството на професорите Едуардо Амалди и Енрико Ферми. През 1936 г. заминава за Париж със стипендия за изследователска работа с Фредерик Жолио Кюри, който е комунист. Там се запознава с шведката Мариане Нордблум и през 1940 г. се жени за нея. След германската окупация на Франция съпрузите бягат в Съединените щати.

През 1943 г. Понтекорво е поканен да се присъедини към англо-канадския екип за проучване на атомната бомба в Чок Ривър в Онтарио, Канада. Там остава 6 години. Подозират го, че е извършвал шпионска дейност през този период, но за това не са открити доказателства. Дори и документите, предадени на канадците от ИГОР ГУЗЕНКО — съветския шифров чиновник, разкрил МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ, не сочат следа към Понтекорво. Информацията на Гузенко води към друг физик от Чок Ривър — АЛЪН НЪН МЕЙ, разобличен като шпионин.

През 1948 г. Понтекорво получава британско гражданство и заедно с него и ДОСТЪП до секретни материали независимо от съмненията за връзките му и тези на семейството му с комунистическата партия в Италия. През януари 1949 г. Понтекорво напуска Канада и става водещ научен сътрудник в британския изследователски атомен център в Харуел. През януари 1950 г., точно преди Клаус Фукс да бъде арестуван, офицерът по сигурността в Харуел научава, че Понтекорво и съпругата му са комунисти или най-малкото симпатизират на комунистическото движение. Понтекорво отрича всичко това, макар и да признава, че някои членове от семейството му са били комунисти.

От съображения за сигурност е прието решението той да бъде отстранен от работа. Предложена му е длъжност в Ливърпулския университет, където няма да има достъп до секретна информация. Той приема и казва, че ще встъпи в длъжност през януари 1951 г. Но през октомври 1950 г. Понтекорво не се завръща в Харуел след пътуването си в Европа заедно със съпругата си и тримата си синове. Няколко години за него не е известно нищо повече, поне не официално. На 5 март 1955 г. той изненадващо дава пресконференция в Москва, твърдейки, че през 1952 г. е станал съветски гражданин и че работи в Института за ядрена физика към Академията на науките на СССР — по-късно преименуван Международен център за използване на атомната енергия. През 1963 г. Понтекорво е награден с орден Ленин за „значителни заслуги във физиката“ и е избран за пълноправен член на съветската Академия на науките.

През 1980 г. официален представител на американското Министерство на финансите обявява, че Понтекорво има сметка от 14 250 долара — хонорар за патент, оформен от него някога в съавторство с Ферми и с други трима физици за изобретение на метод за получаване на радиоизотопи.