Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1304)

СД

Sicherheitsdienst (Служба за сигурност) — ведомството за събиране на информация и за външно разузнаване в състава на СС на Хитлер. Както е описана от ръководителя на СС ХАЙНРИХ ХИМЛЕР, задачата на СД е „да открие враговете на националсоциалистическата идея“. С помощта на огромна мрежа информатори и АГЕНТИ из цяла Германия и окупирана Европа СД работи в близко сътрудничество с ГЕСТАПО за издирването и премахването на политическите врагове на Германия и на „расово непълноценните“.

Главорезите от СД претворяват в живота и т.нар. Директива „Нощ и мъгла“ (Nachtund Nebel Erlass), която Хитлер издава през декември 1941 г. С изпълнението й се цели при публични екзекуции жертвите да не бъдат издигани в мъченици. По време на тези операции гражданите на окупираните страни се отвеждат тайно в Германия, където „изчезват безследно“. В директивата се заявява, че „никаква информация не може да се дава за местонахождението или за съдбата им“. Германците имат израз за това, което се е случило на тези хиляди жертви: те са vernebelt — превърнати в мъгла.

Нюрнбергският международен военен трибунал, който осъжда германските военнопрестъпници след края на войната, обвинява СД, както и СС и Гестапо за „преследването и унищожаването на евреите, за бруталността и убийствата в концентрационните лагери, за ексцесиите в администрацията на окупираните страни, за поддържането на робските трудови програми и за мъченията и убийствата на военнопленниците“.

Вж. ХАЙДРИХ, РАЙНХАРД.