Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (535)

Игнатиев, Семьон (1904–1983)

От 1951 до 1953 г. ръководител на МГБ — съветското Министерство за държавна сигурност.

Партиен апаратчик, работил в ЦК на комунистическата партия, Игнатиев поема контрола над МГБ през декември 1951 г. Той замества на този пост генерал-полковник ВИКТОР АБАКУМОВ, протеже на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Абакумов е свален от този мост и е репресиран от Сталин, който с това е искал да отслаби влиянието на Берия.

През 1952–1953 г. Игнатиев играе важна роля в организирането на изфабрикуваното „дело на лекарите“ като заговор срещу Сталин. В действителност това е предлог за нови репресии, но този път против еврейската интелигенция в Съветския съюз. „Делото на лекарите“ се превръща в най-голямата антисемитска кампания в историята на съветските органи на Държавна сигурност.

Двадесет и четири часа след смъртта на Сталин — на 5 март 1953 г., Берия слива МГБ с МВД — Министерството на вътрешните работи, което поема функциите на Държавна сигурност и на външното разузнаване. На 7 март Игнатиев е освободен от поста му във вече несъществуващото МГБ, но нито е арестуван, нито екзекутиран — това вещае началото на големи промени, които ще настъпят в ръководството на съветската държава. Някои историци, включително Робърт Конкуест — специалист по Сталиновите чистки, смята, че Никита Хрушчов е защитил Игнатиев.

Той е прехвърлен в секретариата на ЦК на комунистическата партия, но по-късно е уволнен и получава назначение в провинцията. Игнатиев умира от естествена смърт, което е доста необичаен край за ръководител на съветска разузнавателна служба.