Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1849)

Ягода, Генрих (1891–1938)

Съветски политически и държавен деец. Високопоставен сътрудник на съветските специални служби, ръководил от 1934 до 1936 г. ОГПУ, а след това — НКВД. Син е на латишки евреи. По професия е фармацевт и завежда в Кремъл токсикологична лаборатория. Според книгата на Тадеуш Уитлин „Комисар“ („Commissar“, 1972) напълно е възможно Ягода, намирайки се на тази длъжност, да е „ускорил“ смъртта на В. И. Ленин след раняването му и „завинаги“ да е отървал Максим Горки от мъчителната туберкулозна кашлица.

През 1926 г. за председател на ОГПУ е назначен ВЯЧЕСЛАВ МЕНЖИНСКИ, а за негов първи заместник — Ягода (вж. ЧК).

Ягода лично контролира прокопаването на канала, свързващ северното Бяло море с Балтийско море. В строителството на канала от ноември 1931 до август 1933 г. е използван трудът на почти 300 000 работници, приблизително една трета от които умират от тежкия труд.

В „Архипелаг Гулаг — втора част“ („The Gulag Archipelago — Two“, 1975) Александър Солженицин пише за канала:

В началото на 1933 г. нова заповед на Ягода: всички управления да се преименуват щабове на бойни участъци! Петдесет процента от административния персонал да се включи в строителството (дали ще има достатъчно лопати?). Да се работи на 3 смени (нощите тук са почти полярни)! За кражба — съд!

През януари [1933] — щурм на вододела! Всички формирования на затворниците заедно с кухните и имуществото да бъдат съсредоточени на едно място! Палатките не стигат за всички, ще се спи на снега, но нищо. Ще се справим! През април — непрекъсната 48-часова буря — ура! Трийсет хиляди не спаха!

Поради влошаващото се здраве на Менжински и твърде пасивното му ръководство властта в ОГПУ е предадена в ръцете на Ягода. Официално е назначен през 1934 г. На 10 юли 1934 г. ОГПУ е слято в реорганизирания НКВД и Ягода става ръководител на по-голяма структура. Скоро той си присвоява гръмката титла главен комисар на Държавна сигурност, съответстваща на воинското звание маршал на Съветския съюз. Съветският изменник ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ и Кристофър Андрю пишат в книгата „КГБ“ („KGB“, 1990): „Ягода се превърна в класически пример на бюрократ, корумпиран от властта, с все нови и нови претенции, които отговарят на непрекъснато нарастващата му бруталност… Един от офицерите му го заварва да рисува ескиз на нова униформа — бяла вълнена куртка, украсена със златен ширит, малък кертик като тези, които някога са носели царските морски офицери, бледосини панталони и обувки от вносна лачена кожа.“

Сталин никога не се е доверявал напълно на Ягода. Една от причините за недоверието са антисемитските възгледи на Сталин.

Ягода е освободен от поста му през 1936 г. (заедно с първия му заместник Георгий Прокофиев). Заклеймен е като участник в контрареволюционен заговор срещу предшественика му НИКОЛАЙ ЕЖОВ на 18 март 1937 г. Не е арестуван до 3 април 1937 г. Ягода е уличен и в това, че е работил за царската служба ОХРАНКА, както и че е помагал на германските тайни служби да проникнат в ЧК. След публичен процес е екзекутиран на следващата година — по време на Сталиновите чистки. Съпругата и сестрата на Ягода са изпратени в трудови лагери (и очевидно са оцелели).

Генрих Ягода