Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (705)

Кралска канадска конна полиция (КККП)

Канадска агенция, която отговаря за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО до създаването на Канадската служба за сигурност и разузнаване (КССР) през 1984 г.

Конната полиция винаги е била нещо повече от офицери в алени наметала и шапки с широки периферии. Като национална полицейска организация КККП отговаря за разследването на подривни действия, насочени срещу Канада. Ролята на цивилно облечените конни полицаи е забулена в тайнственост. Когато през 1896 г. започва треската за злато в Юкон, служители в канадското правителство си поставят въпроса, дали множеството миньори и всички онези, които следват лагерите им, не са просто част от американски заговор да се отцепи и да се присъедини към САЩ част от Канада. Канада изпраща АГЕНТИ, вероятно дегизирани конни полицаи, в САЩ, за да разплетат конспирацията. Те не успяват да открият нищо.

Преди Втората световна война разузнавателната дейност на Канада се извършва от армията и военноморския флот. По това време РАЗУЗНАВАНЕТО В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ и КРИПТОГРАФИЯТА навлизат в Канада с помощта на ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ, който е бил ръководител на американската ЧЕРНА СТАЯ за декодиране. През 1941 г. Ярдли създава в Канада екип към Националния съвет за проучване. През войната канадските прехващателни станции работят в тясно сътрудничество с американските и британските организации и проследяват и записват германските и японските комуникации. Основната роля на КККП през Втората световна война е да помогне на канадеца УИЛЯМ СТИВЪНСЪН — ръководител на БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ (БКС), в ПРИКРИТИЕТО за северноамериканските операции на СЕКРЕТНАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА (МИ–6). КККП обезпечава сигурността на Стивънсън и му помага при създаването и поддръжката на станция M — строго секретна база на северния бряг на езерото Онтарио. Там БКС има лаборатория за подправяне на документи и пощенски пратки. Определени писма, изпратени от германски АГЕНТИ в Северна Америка до КОНСПИРАТИВНИ КВАРТИРИ в Испания и Португалия, се прехващат и се изпращат в станция M, където се обработват, за да изобличат или да компрометират агентите.

Най-известният случай на КККП е от септември 1945 г., когато ИГОР ГУЗЕНКО — шифров чиновник в съветското посолство в Отава, става изменник и заедно с бременната си съпруга и детето си се предава. Гузенко осигурява информация за това, че руснаците имат добре развита шпионска МРЕЖА в Северна Америка. Преследван от хора на НКВД в посолството, Гузенко се скрива, пазен от КККП. Когато съпругата му влиза в болница, за да роди, тя се представя за жена на полски фермер. Представител на конната полиция е неин съпруг и говори на развален английски, докато я придружава. По-късно Стивънсън изпраща на бебето — момиченце, дрешки.

Междувременно КККП обявява обществено издирване на Гузенко, за да накара руснаците да повярват, че местоположението му все още е неизвестно. Тогава — през февруари 1946 г., конната полиция започва серия от арести, които довеждат до 20 процеса за шпионаж в Канада и до унищожаването на американско-британско-канадската МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ (вж. РОУЗ, ФРЕД). След значителното разследване за шпионаж КККП е реорганизирана така, че един екип, създаден по образец на СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ на Скотланд ярд, да се занимава с контраразузнаване и да противодейства на подривните операции. Правителството отхвърля предложението за създаване на Национално бюро за разследване, подобно на ЦРУ.

Канадските операции в контраразузнаването са сравнително малко, като се има предвид броят на съветските ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ в страната. През 1961–1962 г. при разпитите на полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — съветски ИЗМЕННИК, ОСТАНАЛ НА МЯСТО, става ясно, че ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, смята Канада за „успешно ловно поле за разузнавателни сведения“. След като Пенковски е екзекутиран през 1963 г., ЦРУ разрешава копия от разпитите му да бъдат публикувани, без да бъдат официално спонсорирани от ЦРУ. За да спести неудобството на Канада, ЦРУ премахва някои текстове от копието за публикация. Публикацията става бестселър под заглавието „Докладите на Пенковски“ („The Penkovsky Papers“, 1965).

През 1978 г. КККП успява да надхитри КГБ. Тогава Игор Вартанян, офицер от КГБ под прикритието на първи секретар в съветското посолство, отговарящ за спорта и културната дейност, се опитва да вербува конен полицай. Полицаят докладва за това и получава нареждане да стане ДВОЕН АГЕНТ. Той убеждава Вартанян в своята „преданост“, предавайки му „внимателно подготвена несекретна информация или изцяло измислени материали“, както се казва в канадски правителствен доклад за замисъла. След като КККП събира достатъчно доказателства, канадското правителство експулсира Вартанян и още 10 офицери от КГБ, които също са под дипломатическо прикритие, и съобщава на двама, които са в отпуск в Съветския съюз, да си останат у дома.

Нарушения на гражданските права по време на разследванията на вътрешната безопасност през 70-те години — прехващане на пощата, неразрешено подслушване на разговори, КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ, водят до създаването на специална правителствена комисия за незаконната дейност на КККП. През 1981 г. комисията препоръчва разузнавателната дейност да бъде отнета от КККП и да бъде предадена на отделна служба за сигурност. Политици и КККП се въздържат от осъществяването на тази идея до 1984 г., когато по законен път е създадена Канадската служба за сигурност и разузнаване (КССР).

Целта на събирането на разузнавателни сведения от КССР е да се предотвратят „заплахите за сигурността на Канада“, включително шпионаж, саботаж и „дейности, извършени под чуждо влияние“. КССР позволява да се прибягва до „обезпокоително“ НАБЛЮДЕНИЕ, като тук се включват подслушване и тайни обиски на граждани, чиято дейност има за цел „да доведе до неуредици с противопоставяне на конституционно създадената правителствена система в Канада“. Подобно на ЦРУ и МИ–6 КССР също няма законови полицейски функции. Когато трябва да арестува някого, КССР трябва да се обърне към специален отдел на КККП.