Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1448)

Структурен анализ

Метод в РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ за прехващане и изучаване на радиосигналите за определяне на структурните им компоненти. Дори да няма възможност да се разшифроват прехванатите съобщения, може да се установят такива характеристики, като източника на предаванията, тяхната продължителност, дължината на вълните, периодичността на излизанията в ефир. Предаването на еднотипни по структура съобщения позволява да се предположи например, че това е заповед, която се дава на различни подразделения.

През Втората световна война японците, които практически няма с какво да се похвалят в областта на дешифрирането, често разчитат изключително на структурния анализ и върху него изграждат своите оценки и предположения. Например внезапното увеличаване на радиообмена на Хавайските острови с югозападната част на Тихия океан би могло да бъде свързано с предислокация на войските в посочения район. И обратно, радиомълчанието най-вече би означавало, че назряват някакви събития („затишие пред буря“).

Осъзнали, че противникът може да изгражда своите оценки върху структурния анализ на радиосигналите, американските специалисти правят от това определени изводи. За замаскиране на продължителността на предаването или за неговата краткост съобщенията започват да се рамкират с т.нар. заставки. По-изтънченият метод предвижда противоположност на радиомълчанието: непрекъснато излъчване на огромни по обем сигнали, лишени от всякакъв смисъл, сред които се „крият“ реалните съобщения.