Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1348)

Система за хидроакустично наблюдение (СХН)

Американска подводна акустична система за засичане на ПОДВОДНИЦИ. ВМС на САЩ използват хидроакустични локатори навсякъде в Атлантическия и Тихия океан, а също така в района на Гибралтар и близо до нос Северни (северно от Норвегия). СХН се използва за наблюдение на преминаващи подводници, а в случай на война е предназначена още и за насочване на въздушни, надводни и подводни бойни системи към вражеските обекти под водата. Впрочем хидроакустичните локатори са доста уязвими от активни и пасивни заглушавания при атаки на военноморски кораби.

През Втората световна война британския и съветският военноморски флот инсталират хидроакустични системи с ограничена дейност на океанското дъно — в плитки води — предимно в близост до пристанища. Непосредствено след войната американският военноморски флот започва да разработва значителна програма за дълбоководни хидролокатори. През 1948 г. се извършват изпитанията, а през 1951 г. първите дълбоководни локатори са поставени на океанското дъно. В рамките на т.нар. проект Цезар първите работни хидрофони са монтирани в Сънди Хук, южно от Манхатън, а през 1952 г. се появяват в дълбоки води (360 м) край Елтере (Бахамски острови). Същата година началникът на военноморските операции на ВМС на САЩ нарежда да се поставят 6 хидроакустични локатора в западната част на Атлантика, добавяйки, че всички те трябва да бъдат готови в края на 1956 г. Първите локатори СХН в Тихия океан се появяват през 1958 г. Инсталирани са системи и в други райони, главно в Норвежко море. (Разположението на американските СХН по-късно е разкрито от Съветския съюз.)

Отначало станции на СХН, приемащи сигнали от локаторите, са били с наземно базиране и са били разположени по цялото крайбрежие на САЩ. Създадени са били военноморски установки за брегови терминали на СХН. Те са разположени покрай американския бряг, на Карибите, в Исландия и Япония, а също и на много други места по целия свят.

Всички компоненти на СХН и корабите, снабдени със специална система за наблюдение SUR-TASS, са обединени в обща т.нар. интегрирана подводна система за наблюдение (ИПСН). Акустичните данни от СХН и регионалните центрове за оценка (РЦО) постъпват посредством океанската информационна система за наблюдение (ОИСН) в командните центрове на Атлантическия, Тихоокеанския и Европейския флот, в Информационния център за военноморско наблюдение в Сютленд, Мериленд, близо до Вашингтон, и в центровете на командните структури на въоръжените сили.

Подобрените системи за хидроакустично наблюдение са известни като фиксирани разпределителни системи (ФРС) и все още са в процес на разработка. Тази система има за цел да открива дълбоководни руски подводници. Разработва се и вариант за плитководни ФРС, където се обръща по-голямо внимание на фиброоптиката, а не толкова на системите от типа СХН.

В днешно време се разработват също напреднали разгърнати системи (НРС). Те са предназначени за засичане на дизелно-електрически подводници, които плават в плитки води, за фиксиране на минни полета и за откриване на изплаващи на повърхността подводници. Системата ще има директна връзка с тактическите бойни системи на корабите и самолетите. В случай на неочакван военен конфликт системата НРС ще може да бъде разгърната в района на бойните действия за 10 денонощия.

В края на 60-те години министърът на отбраната Робърт Макнамара за пръв път признава публично за съществуването на СХН.

В Съветския съюз хидроакустичните системи не са така широко разпространени както в САЩ. През Втората световна война съветският военноморски флот използва ограничени дънни акустични системи. Хидрофоните са монтирани в пристанищата и заливите, за да засичат евентуалното присъствие на германски подводници. След войната СССР разгръща близо до своите брегове в Тихия океан съвременни хидроакустични системи за наблюдение с плоски решетъчни антени. Програмата получава названието Кластър Ланс по натовската класификация. Не е изключено руснаците да са монтирали хидроакустични мрежи и бариери във входовете и изходите на стратегически активните райони на подводниците, снабдени с балистични ракети в Баренцово, Гренландско и Карско море.

Липсата на стационарна далекообхватна СХН принуждава руснаците да разчитат предимно на кораби и самолети за операции по наблюдение в открития океан. (За откриване и проследяване на подводници те използват и СПЪТНИЦИ).