Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (642)

Колби, Уилям (1920–1996)

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от септември 1973 до януари 1976 г.

През 1941 г. Колби завършва Принстънския университет и постъпва в парашутнодесантните войски на армията. През 1943 г. като доброволец е взет в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) и през пролетта на 1944 г. е спуснат с парашут в окупираната от германците Франция, а през 1945 г. — в окупираната Норвегия. В норвежката акция е със звание майор и е награден за успешно извършена операция.

След войната Колби посещава Колумбийския юридически факултет, а след това се заема с частна юридическа практика заедно с УИЛЯМ ДОНОВАН, военновременния ръководител на УСС. Скоро след началото на Корейската война през юни 1950 г. постъпва в ЦРУ. Работи в американското посолство в Стокхолм от 1951 до 1953 г., а след това — от 1953 до 1958 г. — в Рим. В Сайгон е главен резидент на ЦРУ от 1959 до 1962 г. През 1962 г. се завръща в щабквартирата на ЦРУ.

През 1968 г. Колби отново е във Виетнам — под ПРИКРИТИЕТО на Американската агенция за международно развитие с ранг на посланик. Там помага за изпълнението на програмата ФЕНИКС на ЦРУ. През 1971 г. е назначен отново в Държавния департамент, но истината е, че се връща в ЦРУ, където през 1973 г. заема поста на заместник-директор по операциите. По-късно същата година е назначен за ДЦР.

Скоро след това Сиймор Хърш — репортер от Ню Йорк таймс, го моли въз основа на информация за операция ХАОС да разкаже за нея. Колби признава за прехващането на пощата, което става „гвоздей“ на материала на Хърш, но подхвърля, че това е контраразузнавателна операция, и по такъв начин прехвърля всичко на ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН, за когото Хърш преди това изобщо не е чувал. Колби се стреми да се отърве от Енгълтън. Той придава голямо значение на отстраняването му, тъй като Енгълтън е бил обхванат от манията, че в ЦРУ има ВРАЖЕСКИ АГЕНТ на висока длъжност. (Твърди се, че Колби е бил сред заподозрените от Енгълтън.)

През 1976 г. Колби се оттегля от държавна служба и започва да пише и да изнася лекции. Книгата му „Мъже на честта: Моят живот в ЦРУ“ („Honorable Men: My Life in the CIA“, 1977) предизвиква доста спорове. Колби е подписал тайно споразумение с ЦРУ, в което декларира, че като бивш служител трябва да получи одобрение от агенцията за всичко написано от него, за да не се издаде секретна информация. Въпреки че американският издател на Колби знае за това условие, копия от ръкописа са изпратени на френски издател, преди ЦРУ да успее да „рецензира“ някои по-щекотливи пасажи.

Това според служител в Министерството на правосъдието е „нарушение на задължението, поето от Колби“, който обаче успокоява духовете, като плаща на държавата компенсация 10 000 долара и дава уверение, че в бъдеще ще спазва поетото задължение. Колби загива при катастрофа с кану близо до вилата си в залива Чезапийк през май 1996 г.