Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Токуму хан

„Специален отдел“ по криптология на Генералния щаб на Имперския военноморски флот на Япония.

Създаден е в началото на 20-те години и още в първите си стъпки постига успех в декодирането на китайските КОДОВЕ и „кафявия код“ на Държавния департамент на САЩ. През 1937 г. сътрудник на Токуму хан с помощта на ключар и фотограф прониква в американското консулство в Кобе и снима т.нар. кафяв код (използван от Държавния департамент и военноморския флот). Японците снимат и шифровото устройство M–138. Въпреки това проникването не осигурява някакъв успех в работата на Токуму хан. До Втората световна война отделът се разраства в огромно ведомство, което освен централния апарат включва и множество станции за прехващане и в което работят няколко хиляди сътрудници: военнослужещи от ВМС на Япония и цивилни специалисти. В отдела работят и жени, научили английски език в САЩ и върнали се в родината си в навечерието на войната. Те се използват за превод на прехванати радио- и телефонни разговори от английски на японски език.

В книгата си „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1967) Дейвид Кан пише, че японският отдел по криптология „фактически е бил неспособен да извлече полезни разузнавателни данни от прехванатите американски съобщения. Що се отнася до сложните и свръхсложните шифри и кодове, японците даже не се и опитват да работят с тях. Тези криптосистеми явно не са им били по възможностите. Токуму хан концентрира своето внимание по разгадаването на леките кодове от най-ниска категория на секретност, но и с тях не постига кой знае какви успехи“.

Основен източник на японското РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ през войната е СТРУКТУРНИЯТ АНАЛИЗ. Обаче и той не дава особено значителни резултати.