Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1575)

Уилкинсън, Джеймс (1757–1825)

Офицер от американската армия, който шпионира в полза на Испания.

Уилкинсън служи при генерал-майор Бенедикт Арнолд по време на Войната за независимост на Северна Америка и е повишен в звание бригаден генерал през 1777 г. На следващата година става секретар на военния съвет, но не успява да се задържи на този пост, тъй като участва в заговора за отстраняването на генерал Джордж Вашингтон като главнокомандващ армията. През останалата част от кариерата си в армията Уилкинсън продължава да заговорничи против началниците си.

След Войната за независимост Уилкинсън заминава за Кентъки, тогава част от Вирджиния, където работи като испански агент. Неговата цел е районът да остане извън Съединените щати. Кентъки става щат през 1792 г., но Уилкинсън, който все още е в армията, продължава подривната си дейност и съдейства на испанците да присъединят западните територии.

През 1796 г. той става командващ генерал на американската армия. Продължава да работи за Испания и дори полага клетва за вярност пред испанския крал. През 1805 г. като губернатор на Луизиана заговорничи с вицепрезидента на САЩ Аарън Бар да създадат империя на Запад. По-късно предава Бар и свидетелства срещу него като главен свидетел, когато Бар е изправен пред съда по обвинение в държавна измяна (и оправдан).

Уилкинсън успява да излезе от това съдебно дело, както и от още 2 на военния съд по обвинения в неумело ръководство през войната от 1812 г. През 1815 г. е повишен в звание генерал-майор, а през 1815 г. се уволнява с почести. Умира в Мексико, търсейки отпуснатата му земя в Тексас. За него се казва, че е загубил всяка битка и е спечелил всеки съдебен процес. Историкът Фредерик Джаксън Търнър нарича Уилкинсън „най-перфектния майстор на държавната измяна, когото страната познава“.