Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Петорката от Кеймбридж

Популярно название за шпионите, известни с това, че са вербувани от съветското НКВД в университета в Кеймбридж през 30-те години на XX в. Това са ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, ДОНАЛД МАКЛИЙН, ГАЙ БЪРДЖИС, ДЖОН КЕЪРНКРОС, атомният физик АЛЪН НЪН МЕЙ, ЛИО ЛОНГ и АНТЪНИ БЛЪНТ — едни от най-успешните шпиони в историята, проникнали в тайните и на англичани, и на американци на най-високо държавно равнище.

Според повечето сведения първи е вербуван Блънт, който на свой ред привлича Кеърнкрос и най-малко още един от студентите в Кеймбридж — Лио Лонг. Но ЮРИЙ МОДИН — съветски АГЕНТУРИСТ на шпионите от Кеймбридж, смята, че Бърджис „вербува Блънт и останалите. Истинският лидер беше Бърджис“. В мемоарите си „Петимата ми приятели от Кеймбридж“ („My Five Cambridge Friends“, 1994) той пише, че в съветските разузнавателни среди Филби, Маклийн, Бърджис, Кеърнкрос и Блънт са известни като „Петорката от Кеймбридж“. Модин си спомня, че петорката „в никакъв случай не бе задружна групичка; всеки бе коренно различен по характер“. Според него всички отказват да приемат пари за шпионската си дейност. (Но след като Маклийн напуска страната заради опасността от разкриване на измяната му, КГБ открива сметка от 2000 лири стерлинги на името на жена му в швейцарска банка.)

Според Модин различните им КОДОВИ НАИМЕНОВАНИЯ са Зьонхен (Синчето), Том, Стенли — за Филби; Медхен (Момичето), Хикс — за Бърджис; Джонсън, Тони, Ян — за Блънт; Стюърт, Уайс, Лирик, Хоумър — за Маклийн.

Съветските вербовчици се ориентират към студентите от богатата класа в Кеймбридж, тъй като по това време младите хора са обезверени, а и много британски интелектуалци си задават въпроса, дали е правилна западната политическа и икономическа система. Съвременниците говорят за „Коминтерн в Кеймбридж“, като отбелязват, че студентите, които симпатизират на комунизма, вярват, че работят за световния комунизъм, а не за съветския диктатор Йосиф Сталин и за Кремъл. (Коминтернът е създаден през 1919 г. с цел комунистическите партии по целия свят да обединят усилията си за постигане на общите идеали, а в действителност е механизъм, приложен от съветския комунизъм.)

Тайното общество на Апостолите в Кеймбридж привлича Бърджис, Блънт и Лонг — незначителна фигура, който твърди, че по-голямата част от шпионската му дейност е в Германия по време на и непосредствено след войната. Апостолите се откъсват от колегите си не само защото вярват в интелектуалното си превъзходство, но и защото много от тях таят 2 неща: марксизма и хомосексуалните си наклонности.

Икономистът Джон Мейнард Кейнс споделя пред приятелите си от Апостолите: „Ние напълно отхвърляхме общоприетия морал, условности и традиционни ценности… [ние] не почитахме моралните задължения или вътрешните задръжки, на които да се подчиняваме.“ Друг Апостол — писателят Е. М. Форстър, казва, че ако някой от Апостолите трябваше да избере дали да предаде приятеля си или страната, той, „надявам се, щеше да предаде страната си“. Цитатът, повтарян многократно, когато разкриват шпионите от Кеймбридж, е изпълнен само отчасти. Филби, Бърджис, Маклийн и Блънт се защитават един друг. Но Блънт, след като му обещават имунитет, ако окаже помощ на британското разузнаване, назовава Кеърнкрос и Лонг.

При разследването по повод на разкриването на шпионите от Кеймбридж контраразузнаването набелязва 40 възможни шпиони, живи и вече починали, според британския ловец на шпиони ПИТЪР РАЙТ. Интересът на американците е предизвикан от американските тайни, разкрити от петорката. Филби, Бърджис и Маклийн са имали достъп до американски секретни материали, преди всичко до информацията за американския КОНТРАШПИОНАЖ, плановете за създаване на атомната бомба и стратегическото планиране по време на корейския конфликт от 1950–1953 г. Без съмнение и тримата са предавали на съветските си господари тази важна информация, както и огромно количество британски материали.

Години след като Филби, Бърджис и Маклийн са разкрити, остават съмненията и слуховете, че „четвъртият“ от петорката е Антъни Блънт — приятел на другите трима, завършил колежа Тринити в Кеймбридж, офицер от МИ–5 по време на Втората световна война. Накрая, когато през 1963 г. американецът Майкъл Стрейт съобщава на ФБР, че Блънт го е вербувал в Кеймбридж през 30-те години, е разкрит и Блънт. Руснаците са използвали като център за вербуване и езиковата школа за агенти в Кеймбридж, където се преподава руски на специалисти разузнавачи от въоръжените сили.