Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1465)

Съветска система за морско проследяване (ССМП)

Глобална система за проследяване, създадена и разгърната от Съветския съюз през 60-те години за откриване и наблюдение на военните морски съдове на западните страни, особено на американските самолетоносачи (а впоследствие и на ПОДВОДНИЦИТЕ). Съветската система за морско проследяване е основно средство за проследяване на своите и чуждите военноморски и военновъздушни сили. Тя обединява множество видове разузнавателни операции, в това число дейността на съветския боен флот (надводни и подводни плавателни съдове) и авиацията, а също специалните методи за получаване на информация.

Основните средства на ССМП са главно самолети, радиозасичане, СПЪТНИЦИ, кораби, подводници и шпиони — на КГБ и ГРУ.

От самолетите преди всичко трябва да се отбележи БЕЪР-D, който лети от бази в Съветския съюз, а от 1970 г. — и от територията на Куба (понякога кацайки в Конакри, преди да пресече Атлантика).

Освен от военните кораби ССМП получава информация от търговския и риболовния флот (държавна собственост и съответно подчинени на правителството) и особено от многобройните научноизследователски експедиции. Научните институти разполагат с кораби и самолети за океанографски и полярни изследвания, които са пригодени да изпълняват някои военни задачи, свързани с научното изследване на едни или други обекти или явления.

Информацията, събирана от различните части на ССМП, се обработва в командните щабове на 4-те съветски флота — Северния (Арктическия), Балтийския, Тихоокеанския и Черноморския, а също и в главния щаб на военноморския флот. Руснаците успяват да създадат добре организирана и действена система за свръзка (с необходимите лазерни канали и презастраховащи възли), осигуряващи бърз прием на разузнавателната информация и обработката й и оперативно изпращане на приетите указания и заповеди до командването по места. И макар съветската тактика да разчита на сигурността на връзките, все пак в случай на война е възможно руснаците да пострадат по-малко от липсата на системни ръководни указания, отколкото американците, тъй като стратегията и тактиката им винаги са се отличавали с относителна твърдост и дублиране. Освен стационарните центрове за обработка на информацията и управление са били оборудвани командни контролни системи за обработка и оперативно използване на информацията, постъпваща от ССМП, на няколко кораба и подводници.

Някои компоненти на съветската система за морско проследяване надживяват края на Студената война и съществуват и досега. Това особено се отнася до използването на спътниците с разузнавателна цел.

Вж. РАДИОЛОКАЦИОНЕН СПЪТНИК ЗА МОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ.