Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1114)

Попов, Душко (1912–1982)

ДВОЕН АГЕНТ, съгласил се доброволно да работи за британците и пристигнал през 1941 г. в още неутралните по това време Съединени щати, за да създаде фиктивна германска шпионска мрежа.

Попов е югославски предприемач, вербуван от АБВЕРА (немското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ). Той веднага информира за това англичаните. През декември 1940 г. немците го изпращат с разузнавателни задачи във Великобритания. КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ, която се занимава с превербуване на вражески агенти, му дава КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Трисайкъл (Триколка) — вероятно отчитайки стремежа му да има 2 любовници едновременно. Германското му оперативно име е Иван. Действайки под контрола на Комисия Двайсет, Попов предава на Германия фалшиви сведения за числеността и мощта на британските въоръжени сили.

През юни 1941 г. Абверът му нарежда да замине за САЩ и да създаде шпионска агентурна мрежа. По молба на японците, съюзници на Германия, Попов също е задължен да събира подробна информация за Пърл Харбър. За изработването на скици и схеми на местните отбранителни съоръжения е трябвало да замине за Хаваите. Инструкциите на Попов са били във вид на МИКРОТОЧКИ върху телеграма, която е бил длъжен да носи със себе си.

Попов пристига в САЩ с полет на компанията Пан Американ от Лисабон на 12 август 1941 г. Британците известяват ФБР за това, че Попов е двоен агент, работещ за съюзниците. Но директорът на ФБР ЕДГАР ХУВЪР не иска да повярва, че наистина е превербуван (той смятал, че „югославският негодник“ заблуждава англичаните и в действителност продължава да работи за немците) и отказва да го пусне да замине за Хаваите.

Попов запознава сътрудниците на ФБР с техниката за изработване на микроточките и предава списъка с въпросите, които интересуват германското разузнаване и на които той е трябвало да отговори. Много от тях са свързани с американската военноморска база в Пърл Харбър, но ФБР ги пренебрегва и не схваща възможната значимост на германския интерес към Пърл Харбър.

Попов пристига в САЩ с югославски паспорт и 70 000 долара. Той наема разкошен апартамент на Парк авеню в Ню Йорк и започва да обикаля нощните клубове. ФБР го поставя под НАБЛЮДЕНИЕ и монтира микрофони в жилището му. „Трябва само да се наведа да помириша букет от цветя — оплаква се Попов, — и ще си одраскам носа в някой микрофон.“ Той непрекъснато говори, че немците може да загубят доверието си към него, ако в близките дни не започне да им предава правдоподобна разузнавателна информация за Съединените щати.

Такава информация за него е подготвила британската Комисия Двайсет. Хувър не помага почти с нищо. В съставеното от ФБР 1421-странично досие на Попов (минало през щателна „санитарна обработка“) се споменава и за това, че сътрудниците на ФБР предават на югославянина (за изпращане в Германия) броеве на Инфънтри джърнъл и одобрени за пресата материали за армията на САЩ. А УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ „не може да осигури специфична информация, която да е подходяща за данни от контрашпионажа“, се казва в меморандум на ФБР.

Сътрудниците на ФБР излизат в ефир от името на Попов с помощта на неговата нелегална радиостанция, но не разрешават на самия югославянин да работи с нея. В края на краищата през юли 1943 г. Попов се връща във Великобритания, където успешно продължава кариерата си на двоен агент, действащ против немците до юни 1944 г., когато съюзниците дебаркират в Нормандия.

„Познавах Душко Попов добре по време на войната. Той рискуваше и направи много за нас — пише за него английският разузнавач ЮИН МОНТЪГЮ. — В някои отношения може да е бил прототип на супергероя на Ян Флеминг. Беше един от най-смелите и весели мъже, които познавах, притежаваше невероятен чар и изключителен магнетизъм.“