Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (392)

Дезинформация

Създаването и разпространяването на подвеждаща или невярна информация с цел да се накърни авторитетът на набелязания противник. Смята се, че терминът е въведен от КГБ. Типичните операции по дезинформация на КГБ включват подправени документи, предназначени да дискредитират САЩ.

През юни 1957 г. например специалисти по дезинформацията от КГБ предават на египетските вестници копия от писма, за които се твърди, че са написани от Абба Ибан — израелски посланик в Съединените щати, и са адресирани до Шарл Малик, външен министър на Ливан. В едно от писмата си Ибан като че ли изразява съжаление по повод на „откровената враждебност, с която са пропити отношенията между нашите страни…“ и добавя, че това „ме огорчава не по-малко от Вас“. И Израел, и Ливан отхвърлят фалшификата. Но той вече е толкова широко разпространен от египетските средства за масова информация, че повечето египтяни не вярват на новите твърдения. Това е една от целите на дезинформацията: докато се установи истината, злото вече е сторено.

Друг случай: през 1986 г., отново с фалшификати, Съветският съюз разпространява в медиите на САЩ копие на фалшиво писмо от служител на американската информационна агенция (ЮСИА) до сенатора Дейв Дюрънбъргър — председател на Сенатската комисия по разузнаването. В писмото е изложен пропаганден план за проучване на катастрофата в атомната електроцентрала в Чернобил. По-късно комисията публикува фалшификата и анализ на последствията от него.

През 1981 г. КГБ подправя писмо на президента Рейгън до краля на Испания. Измамата е разкрита и не се стига до инцидент.

Руснаците използват термина активно мероприятие за подобни операции, които обикновено са краткотрайни. Някои продължават обаче сравнително дълго, като например упоритата кампания, предприета за дискредитиране на политиката на САЩ в Индия въз основа на твърдението, че ЦРУ подпомага сепаратистките движения, за да разедини страната.

Сержант РОБЪРТ ЛИЙ ДЖОНСЪН, шпионирал за руснаците в Европа, им предава копие на военен план, в който е включен списък на европейски бази за тактически американски ядрени оръжия. В началото на 80-те години версии на подобни документи се появяват из цяла Европа. КГБ ги използва във военен аспект, за да анализира американската стратегия, а след това ги разпространява за пропагандни цели по време на антиядрените кампании в Европа. Документите са автентични само донякъде. Специалистите по дезинформация от КГБ не могат да се стърпят да не добавят нови западноевропейски „цели“ към истинския списък.

Покрай това думата дезинформация навлиза и в английския.