Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (248)

Буш, Джордж Х. У. (1924)

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от ноември 1975 до януари 1977 г. и президент на Съединените щати от 1989 до 1993 г.

Завършил Йейлския университет. Син на сенатора Прескът Буш. Постъпва във ВМС на САЩ в началото на Втората световна война и е най-младият пилот в американската морска авиация. На 2 септември 1944 г. самолетът му TBM Авенджър (Отмъстител) е свален от японската противовъздушна отбрана близо до Окинава. Спасен е от американска подводница.

След войната напуска родния си щат — Кънектикът, и се заселва в Тексас, където започва работа в петролния бизнес. Опознава Арабския свят отлично. Фирмата му Запата ойл спечелва конкурс за построяването на първия петролен кладенец край бреговете на Кувейт.

От 1967 до 1971 г. той е член на Камарата на представителите, избран от Тексас. След като работи по-малко от една година като представител на САЩ в ООН, през 1971 г. става председател на Националния комитет на Републиканската партия. След историческото пътуване на президента Никсън в Китай през 1972 г. Буш ръководи временната американска мисия в Пекин — служба, която е прелюдия към дипломатическата кариера.

През 1975 г. е назначен за директор на Централното разузнаване. Той обръща особено внимание на ЕЛЕКТРОННОТО РАЗУЗНАВАНЕ и на СПЪТНИЦИТЕ. Инвестира средства и талант в разработването на спътниците КИЙХОУЛ. Интересът му към високотехнологичния шпионаж предизвиква известни разногласия по отношение на АГЕНТУРНОТО РАЗУЗНАВАНЕ в ЦРУ, което при него отива малко в сянка. В ЦРУ го критикуват за това, че допуска КОМАНДА Б да извършва независима експертна проверка на дейността на ЦРУ.

По времето, когато Буш е директор на Централното разузнаване, сътрудниците от РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) откриват, че панамският диктатор Мануел Антонио Нориега, ключов информатор на ЦРУ, е купил разузнавателни сведения от трима американски войници в Панама — „пеещите сержанти“ както ги наричат в РУМО. Членовете на консервативната Републиканска партия в Конгреса критикуват президента Форд, че е „предал“ Панамския канал по време на водените тогава преговори. Буш решава да не предприема нищо срещу Нориега или „пеещите сержанти“ поради политическия смут, който би настъпил.

След победата на демократите Джими Картър заема мястото на президента Форд, а Буш е заменен с адмирал СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР. Буш отново се захваща с политиката и през 1980 г., макар и неуспешно, издига кандидатурата си за президент от страна на републиканците. Избран е за вицепрезидент на Роналд Рейгън. Като вицепрезидент натрупва голям опит в разузнаването, защото е и председател на Специалната кризисна комисия. Той играе ключова роля в подготовката на политическата почва за нападението над Гренада. Името му често се споменава в ред разследвания по повод на АФЕРАТА ИРАН — КОНТРИ, но самият той остава незасегнат от скандала.

През 1988 г. в президентските избори успява да победи демократа Майкъл Дукакис. Буш е един от тримата съвременни държавни глави, които са ръководили ЦРУ. Другите са съветският лидер ЮРИЙ АНДРОПОВ и израелският президент ХАИМ ХЕРЦОГ. Като президент назначава за директор на Централното разузнаване УИЛЯМ УЕБСТЪР. За важни съвещания във връзка с войната с Ирак обаче Уебстър не е допускан на съвещанията при президента. Отношенията между двамата охладняват. През 1991 г. на мястото на Уебстър идва РОБЪРТ ГЕЙТС, когото Буш познава и на когото се възхищава още от времето, когато е вицепрезидент, а Гейтс — заместник-директор на Централното разузнаване.

Разговорите за участие в аферата Иран — контри не стихват и след като той вече не е президент. Те се водят около някакъв файл на електронната поща, който се пазел в Белия дом. Известно е, че в последния ден като президент — на 19 януари 1993 г., Буш подписва тайно споразумение с Дон Уилсън, ръководител на националните архиви, съгласно което служители от архива изнасят касетата с файла, за да не попадне в ръцете на новия президент — Клинтън. Буш възнамерявал да ги запази в тайна от пресата. По-късно президентът Клинтън одобрява стореното от Буш. Но Националният архив чрез съда получава правото да огласи файловете и да открие достъп до тях. Нищо в тях не показва Буш да е бил замесен в аферата Иран-контри.

Джордж Буш