Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (311)

Второ бюро

Управление за разузнаване към Генералния щаб на френската армия, създадено след поражението на французите във Френско-пруската война от 1870–1871 г.

Бюрото (наричано още ДБ — от Deuxieme Bureau) получава името си от въведената система на Генералния щаб на армията, с която се определят 4 основни управления: Първо бюро — Кадрово; Второ бюро — Разузнаване; Трето бюро — Операции, и Четвърто бюро — Тил. По-късно много западни страни приемат тази система на обозначение. Например разузнавателното управление в системата на Генералния щаб на американската армия е G–2 (G — от General Staff).

Когато през 1870 г. започва Френско-пруската война, френското разузнаване изживява най-тежките си времена. Армията на Наполеон III не разполага дори с подходящи карти на Прусия. Затова и поражението е съвсем логично. След разгрома през 1871 г. френският Генерален щаб на армията е реорганизиран. За модел е използвана пруската система. В резултат се появява и Второ бюро. Един от офицерите в ключовия отдел — Отдел за военна статистика и разузнаване — е капитан АЛФРЕД ДРАЙФУС. Изфабрикуваното обвинение в шпионаж през 1894 г. и последвалият скандал подкопават доверието на французите във Второ бюро и подчинената му Служба за разузнаване (Service de Renseignements).

ДБ не се проявява с нищо особено през Първата световна война. В навечерието на мащабното настъпление на германците през март 1918 г. ръководителят му казва: „… аз съм най-добре информираният човек във Франция и в този момент вече не знам къде са германците.“ И все пак историците отдават дължимото на ДБ като организация за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, която въвежда съвременни методи в разузнаването — въздушно РАЗУЗНАВАНЕ, радиопрехващане и оперативно декодиране на постоянно сменящите се кодове на противника.

По време на и след войната щатът на ДБ се разраства до невероятни размери. Тази военна организация е с възможности да извършва външно разузнаване и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ и във Франция, и извън страната. Служителите на ДБ полагат специална клетва, която ги задължава да пазят тайните на бюрото до края на живота си.

След войната ДБ се поддава на „червената опасност“, която завладява Франция, Америка и Великобритания. Понякога работи съвместно със СЮРЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, а понякога двете служби си съперничат. През 20-те и 30-те години ДБ отделя много сили и време да търси и да открива шпиони комунисти във въоръжените сили и оръжейната промишленост. Офицерите на ДБ се съсредоточават главно върху авиационните заводи. В един отчет даже е бил определен „психологическият портрет“ на работещия в авиацията: „Обикновено е млад, не признава традицията и по-леко се поддава на екстремистките влияния в сравнение, да речем, с колегите му в артилерията.“

Една от звездите в ДБ през този период е ГЮСТАВ БЕРТРАН, ръководител на френския КРИПТОАНАЛИЗ. Той помага на поляците да проникнат в ШИФРИТЕ на германската шифровъчна машина Енигма в навечерието на Втората световна война и с негова помощ Франция и Великобритания получават няколко апарата.

По време на краткотрайното участие на Франция във военните действия ДБ предава навременни и точни сведения, но военните лидери се заплитат в предопределената им стратегия. Те пренебрегват предупрежденията за германското нападение от май 1940 г., което помита Франция. Във военновременна Франция — половината окупирана от германците, а другата половина — управлявана от пронацисткия режим „Виши“, ДБ подобно на разгромената френска армия като че изчезва. Но скоро капитан Пол Пайол и други офицери създават противогерманска разузнавателна агенция в района на Виши под ПРИКРИТИЕТО на дружество за селскостопанска дейност. Пайол ръководи групата до ноември 1942 г., когато англо-американското нападение над Френска Северна Африка предизвиква германците да окупират цяла Франция. Пайол бяга във Великобритания, където се присъединява към ЦБИО — нова разузнавателна служба, създадена от генерал Дьо Гол, ръководител на Генералния щаб на Свободна Франция.

След войната през пролетта на 1945 г. френската армия се възражда, а заедно с нея и Второ бюро. И отново пълномощията на ДБ се свеждат не само до чисто разузнавателна дейност. Бюрото се превръща във военизирана тайна служба, действаща основно във френските колонии, които след войната повеждат борба за независимост от метрополията.

В Индокитай ДБ и новият му следвоенен съперник — СВДК, се опитват да организират партизанско движение против комунистите или да внедрят свои хора във виетнамските комунистически въстанически формирования. ДБ носи част от отговорността за френския разгром във Френско-индокитайската война (1946–1954). Липсата на подходящо военно разузнаване обаче е на второ място след политическото късогледство за военните възможности на Виетмин.

Мирната конференция в Женева от 1954 г. разделя Виетнам на 2 държави — Северен Виетнам и Република Южен Виетнам. Френските войски заедно с ДБ и СВДК се преместват в Южен Виетнам. Някои от офицерите на ДБ и СВДК продължават да работят заедно с известната с лоша слава криминална организация Бин Хуен, която е съставена главно от търговци на опиум в Сайгон и има изготвен план за внасяне на опиум и злато във Франция. Френската роля в Индокитай завършва, но се слага началото на американската епоха във Виетнам. Оперативните работници на ДБ все по-често влизат в противоречия с колегите си от ЦРУ. (Вж. СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ; ВИЕТНАМ; ЛАНСДЕЙЛ, ЕДУАРД.)

В наше време ДБ координира военното разузнаване на армията, флота и военновъздушните сили, включително информацията, подавана от АТАШЕТАТА на всяка дипломатическа служба. Бюрото ръководи и Центъра за обработка на НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. От 1992 г. ДБ, както и СВДК са подчинени на Управлението за военно разузнаване.