Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1078)

Пинкертон, Алън (1819–1884)

Частен детектив, който по време на Гражданската война в САЩ ръководи военноразузнавателна служба на Севера, често предоставяща на командването погрешни сведения.

Пинкертон е роден в Глазгоу, Шотландия. Син е на сержант от полицията, който го изпраща да учи бъчварство. След време решава, че в Съединените щати го очаква по-добро бъдеще, и на 23 години емигрира. Отначало се заселва в Чикаго, Илинойс, а след това открива магазин за бъчви в окръг Кент. След като веднъж по щастлива случайност залавя банда фалшификатори, е поканен за заместник-шериф — отначало в Кент, а след това в Кук. Щабквартирата е в Чикаго. Пинкертон постъпва в новообразуваната полицейска организация там и става детектив. През 1850 г. се оттегля и създава националното детективско бюро Пинкертон.

Бюрото се специализира за борба срещу влакови крадци и банди. През 1860 г., когато вече се усеща приближаващата война за отмяна на робството, железниците се превръщат едва ли не в основна мишена за диверсии. През тази година няколко южни територии излизат от състава на Съединените щати. Пограничният щат Мериленд все още остава част от единната държава, но тамошните сепаратисти са доста активни и конкретно подготвят диверсионни операции по железниците. Във връзка с това управлението на железопътния клон Филаделфия — Уилмингтън — Балтимор се опитва да осуети плановете на заговорниците.

Пинкертон успява да изпълни задачата и успехът му го прави толкова известен, че президентът Ейбрахам Линкълн го наема за личен телохранител по време на пътуването от Мериленд до Вашингтон за официалната церемония за встъпването му в длъжност. Узнавайки, че се готви покушение срещу Линкълн, Пинкертон и хората му организират нощен влак и превозват президента тайно през нощта.

Алън Пинкертон с президента Линкълн

Скоро след началото на Гражданската война през април 1861 г. Пинкертон е помолен от генерал-майор Джордж Макклелън — по това време командващ военните части на Северните щати в Охайо, да създаде разузнавателна служба. Под името за ПРИКРИТИЕ майор Е. Дж. Алън Пинкертон пътува из Южните щати да оценява обстановката и да получи данни за политическото и военното разузнаване. А през лятото на 1861 г., когато Макклелън поема командването на Армията на Потомак, Пинкертон отива заедно с него във Вашингтон, където започва да се занимава с КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, проследявайки АГЕНТИТЕ на Конфедерацията.

Макклелън, който няма професионална служба във военното разузнаване, се опира изключително на Пинкертон и на детективите му, въпреки че опитът им се ограничава до железопътните бандити и касоразбивачите. Като командващ генерал Макклелън е нерешителен и недостатъчно инициативен. Някои историци отдават колебливостта му на това, че той системно преувеличава конфедеративните сили. А от кого може да дойде недостоверната информация до Макклелън освен от Пинкертон и хората му? Така например през юли 1862 г. Пинкертон пресмята, че генерал Робърт Лий — командващ армията на Вирджиния, разполага с повече от 200 000 войници. Главният помощник на генерал Макклелън на базата на систематичното си проучване на южняшките вестници пресмята, че силите на Лий възлизат от 60 000 до 105 000 души. По-късно става известно, че групировката на генерал Лий наброява не повече от 90 000 души.

В битката при АНТИЕТАМ през септември 1862 г. Макклелън има двойно числено превъзходство над силите на Южните щати и разполага в резултат от изтичане на информация с копие от секретния план за нападение срещу Мериленд, изготвен от генерал Лий. Но Макклелън отново се доверява на недостоверните данни, получени от Пинкертон, и не може да извлече изгода от своето преимущество над противника.

Самият Пинкертон твърди, че хората му събират достоверни разузнавателни сведения, разпитвайки дезертьори и бегълци и броейки огньовете на временните лагери на противниковите войски. Но така или иначе, фактите са си факти: понякога Пинкертон е преувеличавал противниковите сили до 2 пъти.

Малко по-добре стоят нещата с контраразузнавателната дейност във Вашингтон. Хората му успяват да арестуват няколко тайни агенти на южняците. Но и тук Пинкертон извършва досаден пропуск, освобождавайки хитрата БЕЛ БОЙД, след като лично я е разпитал.

Когато Линкълн уволнява Макклелън заради „мудността му“ и Пинкертон губи своя благодетел, той се пренасочва от бойно разузнаване към борбата със спекулантите.

След оттеглянето му в армията е създадено ИНФОРМАЦИОННО БЮРО под командването на полковник ДЖОРДЖ ШАРП.

(Вж. БЕЙКЪР, ЛАФАЙЕТ.)

След войната Пинкертон подновява операциите на детективското си бюро, което се разраства, и открива представителства в цялата страна. „Пинкертоните“ стават особено известни не само като детективи, но и с работата си по разпръскване на стачки.