Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1444)

Стрейт, Майкъл (1916)

Американски писател и издател, вербуван за ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ от АНТЪНИ БЛЪНТ.

Стрейт произхожда от заможно американско семейство, в което на почитание са английската култура и английският начин на живот. Брат му — летец в Кралските военновъздушни сили през Втората световна война, става английски гражданин. Майка му — вдовица на американски банкер инвеститор, живее в Англия, както и самият Майкъл от 10-годишна възраст.

През 1934 г., след като учи една година в Лондонската икономическа школа, той постъпва в Тринити колидж в Кеймбридж. Става член на тайното общество Апостолите и на комунистическата група в Кеймбридж. Там се запознава с бъдещите членове на шпионския кръг и се присъединява към тях. Стрейт е вербуван като АГЕНТ в помощ на международния комунизъм (Коминтерна) през февруари 1937 г. от Блънт. Той е разстроен от смъртта на приятеля си поета Джон Корнфорд — комунист — загинал, сражавайки се на страната на републиканците в Гражданската война в Испания. Блънт му внушава, че най-добрият начин да почете паметта на приятеля си е, като работи за Коминтерна. Той го подтиква да се върне в САЩ и да стане банков чиновник, за да „осигурява данни за плановете на Уолстрийт за световно икономическо господство“. Тази идея по-късно е изоставена и Стрейт получава инструкции да почака да се свържат с него в Съединените щати. Стрейт смята, че Блънт действа от името и в интерес на ГАЙ БЪРДЖИС — друг член на Апостолите, който по-късно също работи за Съветския съюз. Стрейт заминава за САЩ, използва семейните връзки с президента Рузвелт и постъпва в Държавния департамент, а по-късно — в Министерството на вътрешните работи. Той пише речите на Рузвелт и на други членове от кабинета. Приблизително по това време се запознава с един съветски разузнавач, който се представя като Майкъл Грийн.

По-късно Стрейт твърди, че не е предавал на руснаците „нищо повече от собственото си мнение по различни въпроси“. В тези години проникването в американските правителствени структури е била първостепенна задача на съветското разузнаване (вж. ЧЕЙМБЪРС УИТАКЪР; ХИС, АЛДЖЪР; ВЕНОНА).

Стрейт става влиятелен либерал в САЩ като редактор и издател на Ню рипъблик — списание, създадено от родителите му. Издал е немалко книги, сред които и 3 романа. От 1969 до 1977 г. е заместник-председател на Националната фондация по изкуствата.

В мемоарите си „След дълго мълчание“ („After Long Silence“, 1983) Стрейт описва посещението на Бърджис в дома му във Вашингтон през 1940 г. Стрейт разкрива на съпругата си, че Бърджис и Блънт са съветски агенти. Тя от своя страна съобщава този факт на психоаналитичката си доктор Джени Уелдърхол, която пък предава информацията на съпруга си — служител в английското посолство. Тя признава това на госпожа Стрейт през 1948 г. „Почувствах се изключително облекчен — пише Стрейт, — тъй като по това време нямах никакво желание да бъда информатор.“

През март 1951 г. Стрейт е „учуден и шокиран“, когато вижда Бърджис в английското посолство. Зарича се да го предаде. Той се страхува, че по вина на Бърджис ще загиват американци в Корейската война. Бърджис решава да предупреди ДОНАЛД МАКЛИЙН — друг член на петорката, че английски и американски КОНТРАРАЗУЗНАВАЧИ са по следите им. Срещата на Стрейт с Бърджис, изглежда, няма нищо общо с решението му. Предупреждението идва от ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — друг от петорката.

През юни 1963 г. Стрейт е на път да стане председател на Консултативния съвет по изкуствата — нова федерална агенция, създадена от президента Кенеди. Притеснен, че ФБР може да направи проверка на благонадеждността му и комунистическите му предпочитания от миналото да бъдат разкрити, той се обръща към Артър Шлезинджър — виден историк и съветник на президента, да му уреди среща във ФБР. Тогава най-сетне разкрива каквото знае за Блънт (Бърджис вече е бил разкрит като шпионин).

ФБР предава информацията на Артър Мартин — ръководител на D1 (отдел към МИ–5), който се занимава със съветския шпионаж във Великобритания. Мартин прави опити да накара Блънт, който е съветник на кралица Елизабет по въпросите на изкуството, да признае за разузнавателната си дейност. Информацията на Стрейт дава на Мартин това, от което е имал нужда. Стрейт пише, че Блънт едва ли не е благодарил, че го е предал.