Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1576)

Уилкинсън, Тиъдор (1888–1946)

Директор на военноморското разузнаване на САЩ по време на нападението над Пърл Харбър.

През 1909 г. Уилкинсън завършва с отличие Военноморската академия. Служи в щаба, както и на бойни кораби. От 1920 до 1926 г. последователно командва 4 есминеца, а по-късно и линейния кораб Мисисипи.

Историкът Самюъл Елиът Морисън пише, че в началото на Втората световна война Уилкинсън „беше един от най-значителните умове във въоръжените сили“. Като контраадмирал през октомври 1941 г. той е назначен за директор на военното разузнаване. По неговите съвети дешифрираните материали МЕДЖИК (японските дипломатически комуникации) се разпределят сред висшите служители във Вашингтон. Уилкинсън и неговият щаб не получават разрешение да дават разузнавателна оценка и по този начин голяма част от Меджик и други разузнавателни сведения са разпилени. Оценката на материалите, предвиждането на бъдещите японски действия и решението, кой трябва да ползва информацията, са отговорност на офицера по военните планове контраадмирал Ричмънд Търнър. Уилкинсън, който разполага с офицери, знаещи японски език, а нюансите в езика са от особена важност при японците, получава нареждане „да не разработва намеренията на врага“.

Търнър внимателно преглежда тази информация, като подава части от нея само на онези, за които преценява, че трябва да я видят. Затова в американския военноморски флот няма цялостна картина, а още по-малко — във Вашингтон, за действията на японския флот. Но, както пише Морисън в „Изгряващо слънце в Тихия океан 1931 — април 1942“ („The Rising Sun in the Pacific 1931 — April 1942“, 1948): „… когато адмирал Уилкинсън направи същата недооценка на вражеските възможности и надцени здравия разум, както би постъпил всеки друг, резултатът щеше да бъде същият, ако бе признат за виновен.“

След като Търнър контролира цялата информация, не съществува никаква възможност за цялостен анализ на японските възможности и потенциалната им насока на действие.

Друг въпрос за спорове е фактът, че Уилкинсън и Търнър задържат разкодираните дипломатически съобщения Меджик и не ги предават на военноморския флот и армейското командване в Пърл Харбър, въпреки че вероятността да окажат помощ на тези командири и да ги алармират за предстоящата японска атака е малка.

Що се отнася до американските войски на Филипините, то те там са имали своя шифрова машина ПЪРПЪЛ, с чиято помощ армейският и военноморският щаб са четели японските дипломатически кодове.

Липсата на централизиран екип по анализите, а също и недопускането на Уилкинсън да осъществи идеите си и изключително висококвалифицирания си екип неминуемо водят до изненадващото за САЩ нападение.

Уилкинсън се оттегля от поста директор на военното разузнаване през юли 1942 г. и се прехвърля в Тихия океан като командир на бойни кораби. През останалата част от Втората световна война командва няколко десанта на американските войски на острови, окупирани от японците.

Уилкинсън загива при автомобилна катастрофа.