Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1624)

Федора

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ, което американците дават на сътрудник на съветските специални служби, снабдявал с информация ФБР, ЦРУ и британското разузнаване. Информацията, която той предава на ФБР, има отзвук години наред — намира място в инцидента ДОКУМЕНТИТЕ НА ПЕНТАГОНА и скандала УОТЪРГЕЙТ. Възможно е да е бил ДВОЕН АГЕНТ, работил за руснаците и доставял ДЕЗИНФОРМАЦИЯ на американците.

Кой стои зад името Федора, и до днес не е известно.

Най-вероятно това е Алексей Кулак — сътрудник от КГБ под ПРИКРИТИЕТО на АТАШЕ в съветската мисия в ООН. Някои твърдят, че е Виктор Лесиовски — сътрудник от КГБ с подобно прикритие. Противоречивите сведения за личността на Федора обясняват и объркването, което предизвикват разкритията му.

Федора започва сътрудничеството си със западните специални служби през 1962 г., скоро след като ДМИТРИЙ ПОЛЯКОВ — сътрудник от съветската служба за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ (ГРУ), е направил същото. Поляков получава кодовото наименование ЦИЛИНДЪР и ФБР решава да продължи мотива с шапките, като го нарича Федора (Мека шапка), а по-късно се появява и названието Барета.

Съветските сътрудници в ООН, вербувани от американците, се ръководят от специалисти от ФБР. Директорът на ФБР ЕДГАР ХУВЪР често отнася информацията, получена от Федора, направо в Белия дом. Когато президентът Никсън се опитва по съдебен път да спре публикуването на документите на Пентагона например, Федора казва на ФБР, че в съветското посолство във Вашингтон е бил предаден комплект тайни документи за войната във Виетнам. Това кара Никсън да повярва, че пацифистът Даниъл Елсбърг, който е предал документите в знак на протест срещу войната, вероятно е съветски АГЕНТ. Тогава помощниците на Никсън изпращат при Елсбърг група ВОДОПРОВОДЧИЦИ. Една от причините, използвана от администрацията на Никсън за „заличаване“ на скандала Уотъргейт, е опасението, че в хода на разследването може да се разкрие анонимността на Федора.

Но голяма част от нещата, които Федора съобщава, ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО в ЦРУ, подлага на съмнение. Енгълтън е убеден, че и Федора, и Цилиндър са ДВОЙНИ АГЕНТИ, чиято мисия е да дискредитират истинския съветски предател АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН. Недоказаното предположение на Енгълтън е, че руснаците отчаяно се стремят да дискредитират Голицин, тъй като той е разкрил ВНЕДРЕН АГЕНТ в ЦРУ.

Странната история с изменниците започва, когато ЮРИЙ НОСЕНКО се обръща за помощ към сътрудник от ЦРУ в Женева през 1964 г. След убийството на президента Кенеди през ноември 1963 г. разследването за подбудите на убиеца Ли Харви Осуалд показва, че той е живял в Съветския съюз, след като се е отрекъл от американско поданство. Носенко твърди, че той е офицерът от КГБ, занимавал се със случая Осуалд по време на 3-годишния му престой в Съветския съюз, и че КГБ няма нищо общо с Осуалд.

Голицин настоява, че Носенко специално е изпратен от КГБ, за да го дискредитира. Федора защитава Носенко, което кара Енгълтън да вярва, че и Федора е агент за дезинформация. Споровете около „чистоплътността“ на Федора изострят и без това напрегнатите отношения между ФБР на Хувър и ЦРУ.

Федора съобщава на английското разузнаване за вероятен шпионин в централата за ядрени оръжия, но няма достатъчно доказателства, на чиято база заподозреният да бъде арестуван. Британците гледат с недоверие към Федора, убедени, че обвиненията, които отправя към британски шпиони, са предназначени да разклатят американо-британското сътрудничество в разузнаването.

Съмненията във Федора се появяват през 1971 г., но разследването започва едва през 1972 г., след смъртта на Хувър. В книгата си за Осуалд „Легенда“ („Legend“, 1978) Едуард Джей Епстайн твърди, че Федора и Носенко са агенти за дезинформация. Някои от източниците на Епстайн, като например Уилям Съливън — бивш заместник-директор на ФБР, изпитват съмнения към Федора. Смята се, че и Енгълтън е един от източниците на Епстайн. Въпросът, изглежда, е разрешен през октомври 1981 г., когато в Рийдърс дайджест излиза статия с твърдение, че Федора е съветски агент, контролиран от КГБ през всичките години, докато е подавал информация на ФБР. Рийдърс дайджест има дългогодишни връзки с ФБР благодарение на издателя ДЖОН БАРЪН. Заклеймяването на Федора в списанието вероятно е повлияло върху политиката на ФБР.

Според източниците на ЦРУ Федора се завръща в Съветския съюз през 1977 г., където през 1983 г. умира от естествена смърт. Писателят Дейвид Уайс, който има необичаен достъп до службите на ЦРУ, пише в книгата си „Нощна птица“ („Nightmover“, 1995), че по случая с ОЛДРИЧ ЕЙМС ЦРУ и ФБР заемат различни позиции. Уайс твърди, че ЦРУ „признава“ Федора „за истински източник през 1975 г., само година след напускането на Енгълтън…“.