Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1428)

Стая 40

Място и название на операцията на Кралския военноморски флот по декодиране през Първата световна война. Военноморският флот започва работа по декодиране през август 1914 г. Английските радиостанции — военноморски и граждански — се заемат с прехващане на шифровани германски съобщения. ДИРЕКТОРЪТ НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ контраадмирал Х. Ф. Оливър вижда, че в улавянето на тези съобщения има смисъл, и прави предложение на сър АЛФРЕД ЮИНГ да бъдат използвани от военноморския флот.

Юинг веднага набира кадри, които атакуват германските КОДОВЕ. Първите вербувани са предимно преподаватели по немски език в Кралския военноморски колеж в Дартмут и Осбърн, които по това време са в лятна ваканция. Сред тях е и АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН — преподавател по немски в Осбърн. (По-късно Юинг вербува професори от Кеймбридж.)

Отначало кадрите работят в непретенциозния му кабинет. Съобщенията са прехванати, но не и декодирани. На 13 октомври 1914 г. настъпва обрат. От взривения и изхвърлен на сушата германски крайцер МАГДЕБУРГ е взета кодовата книга и занесена в Адмиралтейството. Тя съдържа стотици страници с колони от 5-цифрови и 3-цифрови групи, с които се заместват немски думи в съобщенията. Но и това не помага на декодировчиците да разчетат съобщенията. Следващата кодова книга е взета от един германски търговски кораб край Мелбърн, Австралия. С нея откриват втория ключ, необходим за проникването в германските военноморски комуникации, тъй като тя съдържа и инструкцията за процеса на СУПЕРШИФРИРАНЕ. До началото на ноември 1914 г. хората на Юинг и Денистън успяват да разчетат най-секретните комуникации на германския военноморски флот. (Въпреки очебийните доказателства за проникване в кодовете германците до края на войната не допускат, че това е възможно. И не предприемат никакво противодействие.) Началният успех е съпроводен с назначаването на нови и повече специалисти по КРИПТОАНАЛИЗ. На криптолозите е предоставена Стая 40 в старата сграда на Адмиралтейството в Уайтхол.

Декодировчиците получават нова помощ месец по-късно — английски траулер „прибира“ кодова книга, изхвърлена от германски торпеден катер S–119. През войната са намерени и други кодови книги и шифровъчни ключове — предимно от германски подводници, потънали в плитки води.

Дейността на Стая 40 се разширява с времето и включва дешифрирането на почти всяко съобщение, което германските власти изпращат до кораби, подводници и търговския флот, до консулствата и посолствата. Германците периодично променят ключа за супершифрирането, но базовата кодова книга си остава почти една и съща и съответно дава възможност на английските декодировчици да се справят успешно. През войната в Стая 40 са дешифрирани около 20 000 германски съобщения. Декодировчиците научават, че германският боен флот тръгва през май 1916 г. — това води до историческата битка в Ютланд, единствения значителен сблъсък между британския и германския флот по време на Първата световна война.

Стая 40 получава допълнителна помощ от неутрална Швеция и от САЩ. Трасето на кабелите, по които преминава потокът дипломатически съобщения между Европа и Западното полукълбо, минава през английски води. Германците продължават да използват кабелите за дипломатическите си комуникации по време на войната, които минават през неутрална Швеция. Но англичаните успяват ефективно да подслушат трафика от информация по тези кабели и да разчетат вражеската дипломатическа поща (също и тази на САЩ). В резултат на 16 януари 1917 г. те прехващат телеграма на германското външно министерство до посланика в Мексико. В нея се говори за подновяване на атаките на германски подводници в Атлантическия океан — опит Мексико да бъде въвлечено във войната. Прехващането на съобщението, наречено ТЕЛЕГРАМА ЦИМЕРМАН, има голямо значение за решението на САЩ да влязат в Първата световна война през април 1917 г.

До май 1917 г. декодировчиците от Стая 40 са отделени от другите дейности на разузнаването в Адмиралтейството. По-късно Стая 40 е раздробена на малки групи, прикрепени към по-висши офицери.

Налага се нова организация, според която вместо необработена информация Стая 40 предава на Оперативния отдел на Адмиралтейството анализи или доклади с оценка на германските намерения, а също и факти, свързани с дешифрирането на прехванатите съобщения. Това подобрява работата на Стая 40 и прокарва пътя за създаването на Адмиралтейския ЦЕНТЪР ЗА ОПЕРАТИВНО РАЗУЗНАВАНЕ през 1937 г.

През войната британските прехващателни станции улавят радиосъобщения или прехващат кабелни съобщения и ги изпращат кодирани на Адмиралтейството. Всеки ден пристигат десетки прихванати съобщения. От октомври 1914 до февруари 1919 г. декодировчиците в Стая 40 успяват да прочетат около 15 000 секретни германски съобщения (а също някои на САЩ и на неутрални страни). Огромната работа, извършена от сътрудниците на Стая 40 изиграва важна роля в борбата срещу подводниците на противника и на дипломатическия фронт и в по-малка степен в операциите на сухопътните войски.

Германският военноморски флот научава за Стая 40 едва когато адмирал сър Джон Фишър — пръв военноморски лорд по време на войната, публикува своите „Мемоари“ („Memories“, 1919):

Развитието на радиото е такова, че можеш да установиш посоката на този, който говори, и да се насочиш към него. Затова германците не смееха да си отворят устата. Но ако някой го стореше, съобщението, разбира се, бе шифрирано и именно разкриването на тайната на този шифър бе една от най-блестящите победи в работата на Адмиралтейството от края на войната. По мое време те никога не се провалиха.

През 1923 г. в книгата си „Световната криза“ („World Crisis“) Уинстън Чърчил — първи лорд на Адмиралтейството, разкрива начина, по който книгите с кодовете и шифрите са получени от потъналия крайцер Магдебург. Чърчил разказва и как Кралският военноморски флот е използвал германските дешифровки: „След като англичаните прехванаха радиосъобщенията на германското военноморско командване, може да се каже, че германците вече играеха с открити карти за британското командване.“ Предупредено по такъв начин, германското военноморско командване предприема мерки врагът да няма подобно предимство в бъдеще. Германският военноморски флот премахва кодовите книги — цялата информация се прехвърля на новосъздадените шифровъчни апарати (вж. ЕНИГМА), и създава своя, изключително успешна организация за криптоанализ — Б-ДИНСТ.

След войната Стая 40 се превръща в ПРАВИТЕЛСТВЕНА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ.