Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1573)

Уизнър, Франк (?–1965)

Един от известните представители на американското разузнаване, който служи в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) през Втората световна война и в ЦРУ — по време на Студената война.

През 1934 г. завършва юридическия факултет към университета на Вирджиния, след което постъпва в правна фирма на Уолстрийт. Когато САЩ влизат във Втората световна война, той е мобилизиран и разпределен във военноморския флот. Получава назначение в УСС, след като работи в отдела за TP (тайно разузнаване). След войната капитан III ранг Уизнър е един от сътрудниците в УСС, които отговарят за ОРГАНИЗАЦИЯ ГЕЛЕН и наблюдават съветското присъствие в Източна Европа.

Уизнър се завръща на Уолстрийт, но интересът му към международните въпроси го кара през 1947 г. да постъпи на работа в Държавния департамент като помощник-секретар по въпросите на окупираните страни.

През юни 1948 г. СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ създава Управление за координация на политиката (УКП) към ЦРУ със задачата да изпълни програмата за политическа, психологическа и икономическа война срещу Съветския съюз. По замисъл УКП ще бъде финансирано от неизползвани фондове на ЦРУ и няма да бъде под контрола на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Ръководителят на УКП ще получава насоките си за действие от обединен съвет на Министерството на отбраната и Държавния департамент. Държавният секретар Джордж Маршал избира Уизнър за ръководител на УКП.

„Системата бе нещо съвсем неопределено, но хубавото бе, че проработи такава, каквато бе…“ — пише ветеранът от разузнаването Рей Клайн в „Тайни шпиони и учени“ („Secret Spies and Scholars“, 1976).

УКП се разраства бързо. В историята си за американското разузнаване „Предателство на честта“ („Honorable Treachery“, 1991) Дж. О’Тул пише:

Въпреки че бе изключителен и енергичен, Франк Уизнър нямаше талант за ръководител и откри, че трудностите при управлението на новосъздадена правителствена организация се определят до голяма степен от същността на тайните операции. Американското правителство имаше малък опит с подобни неща. Военновременното УСС си бе научило урока, а най-основният бе, че тайните операции не могат да се управляват с бюрократични принципи, като се следват стриктните принципи на властта.

УКП страда и от съревнованието с някои други отдели на ЦРУ, най-вече с Отдела за специални операции. Когато става директор на Централното разузнаване, Уолтър Бедел Смит предприема стъпки УКП да премине към ЦРУ. Създаден е нов Планов отдел — название за ПРИКРИТИЕ, който да ръководи както УКП, така и Отдела за специални операции. Промяната е извършена през 1951 г. За ръководител на Плановия отдел е назначен АЛЪН ДЪЛЕС, а Уизнър остава ръководител на УКП.

Когато през юни 1950 г. започва Корейската война, УКП на Уизнър създава бази в Япония, за да провежда от тях операции в Корея. Дори и след американското дебаркиране в Инчхон, което е началото на масираното съюзническо дебаркиране, УКП продължава да провежда тайни операции зад вражеските линии.

През август 1952 г. УКП и Управлението за специални операции се сливат и Уизнър става директор (Дълес вече е повишен за заместник-директор на Централното разузнаване). Заместник на Уизнър е Ричард Хелмс — бъдещ директор на Централното разузнаване.

Операциите на Уизнър получават все по-голям размах, тъй като той вече се опитва да разпали антисъветски движения в Източна Европа. През 1956 г., когато в Унгария избухва т.нар. контрареволюция, Уизнър настоява агентите му да помогнат на унгарците и да създават условия и в другите страни в Източна Европа — предложение, което е наречено операция Червени чорапки. Президентът Айзенхауер отказва на Уизнър и унгарското въстание скоро е потушено от Червената армия. Уизнър, който по време на унгарските събития е във ВИЕНА и посещава унгарската граница по време на бунта, се връща паднал духом в САЩ. Скоро той пренасочва усилията си и се опитва да предизвика армейски преврат срещу просъветския лидер на Индонезия Сукарно. Този опит също се проваля и това довежда Уизнър до още по-силна депресия. Той постъпва в болница за 6 месеца с диагноза нервна преумора и остра форма на хепатит.

Когато се връща на работа, Дълес — новият директор на Централното разузнаване, го изпраща в Лондон като резидент. Но проблемите му се задълбочават и през 1961 г. той подава оставка. Четири години по-късно се самоубива с ловна пушка.