Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (556)

Инман, Боби Рей (1931)

Служил е като ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДВМР), директор на АНС и заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДЦР).

Завършил е университета в Тексас. През 1951 г. постъпва във военноморския флот и служи на бойни кораби, преди да стане специалист в разузнаването. През октомври 1974 г. е назначен за ДВМР със звание капитан. През юли 1977 г. е повишен в контраадмирал. Една година по-късно Инман става заместник-директор на АНС, а през юли 1977 г. — директор на АНС като вицеадмирал. Заема тази длъжност до февруари 1981 г., когато е назначен за заместник-директор на Централното разузнаване.

През февруари 1981 г. Инман става първият американски РАЗУЗНАВАЧ от военноморския флот, повишен в адмирал. (Единственият друг разузнавач от военноморския флот, който е получил това най-високо звание, е УИЛЯМ СТУДЕМАН, който става заместник-директор на Централното разузнаване през 1992 г. Преди това също е служил като директор на АНС.) Инман остава на поста заместник-директор в продължение на 14 месеца. Оттегля се от военноморския флот през юли 1982 г. Твърди се, че напуска разузнаването поради лични конфликти с директора на Централното разузнаване УИЛЯМ КЕЙСИ. След това е съветник в Конгресната комисия по разузнаването, но за кратко, тъй като смята, че в дейността си контролираната от демократите комисия се ръководи от политически пристрастия.

Инман заема ръководни длъжности в бизнеса. На 16 декември 1993 г. президентът Клинтън съобщава намерението си да го назначи за министър на отбраната. Инман обаче официално се отказва на 18 януари 1994 г., изтъквайки като причина непрекъснатите нападки срещу него от страна на вестникарите. Той е щял да бъде вторият военен от кариерата, който получава това назначение в отбраната, след армейски генерал Джордж Маршал през 1950–1951 г.