Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (204)

Бойс, Кристофър (1953)

Американец, който заедно с АНДРЮ ЛИЙ продава на руснаците секретна информация за СПЪТНИЦИТЕ. Сенатор Даниъл Мойниън прави преценка на вредата, която са нанесли Бойс и Лий, и през 1981 г. заявява, че руснаците са научили достатъчно много, за да направят американските спътници „преходни или поне безполезни“, тъй като „руснаците могат да блокират действието им“. „Страхът, че това може да се случи, че се е случило, нахлува в Сената и е достатъчна причина за провала на договора САЛТ“ — заключава Мойниън.

Бойс завършва колеж и през 1975 г. е назначен в TRW Corp. в Редондо Бийч, Калифорния. Тази компания е крупен промишлен изпълнител на държавни поръчки в областта на високотехнологични и секретни програми (тогава това са спътниковите програми). Като син и племенник на бивши агенти от ФБР Бойс е назначен благодарение на връзките на баща си. Работи на ръководна длъжност. Въпреки че е млад и неопитен, получава ДОСТЪП до строго секретна информация, както и до „черното мазе“ на TRW Corp., предполагаемото сигурно място, откъдето се предава кодираната спътникова информация за щабквартирата на ЦРУ в ЛЕНГЛИ.

Скоро след като постъпва в TRW Corp., Бойс започва да заговорничи с Лий — негов дългогодишен приятел — да продават тайните на спътника и на криптологията. Бойс изпраща Лий в Мексико Сити, за да установи контакт с представители на КГБ в съветското посолство. В продължение на 2 години Бойс снима документи, предава филмите на Лий, който на свой ред ги предава на РАЗУЗНАВАЧИ от КГБ или в Мексико Сити, или във ВИЕНА. Бойс до такава степен впечатлява АГЕНТУРИСТА си от КГБ, че той го подтиква да продължи образованието си и да постъпи на работа или в ЦРУ, или в Държавния департамент и да стане шпионин от кариерата. Обещават му съветско гражданство в края на кариерата му.

Лий е разкрит по една случайност. Мексиканската полиция го вижда да хвърля нещо на територията на съветското посолство в Мексико Сити и го задържа. Докато го разпитват, той се обръща за помощ към американски дипломат, който току-що излиза от посолството. Дипломатът извиква друг дипломат, който придружава Лий до полицията. Там откриват, че той носи плик, пълен с негативи. Полицията предава материала на американските дипломати, тъй като на негативите са открили материали, обозначени със „Строго секретно“.

На разпита във ФБР Лий посочва Бойс за източник на информацията. Бойс е арестуван на територията на Калифорнийския университет в Ривърсайд, където е изучавал китайски език. В началото на разпита двамата твърдят, че само са се опитвали да подведат руснаците, като са им подхвърляли документи без всякаква стойност. След това Бойс заявява, че е действал подтикнат от разочарованието от Съединените щати, предизвикано от Виетнамската война и аферата УОТЪРГЕЙТ. Казва, че е шокиран от всичко, което е научил за операциите на ЦРУ.

По време на процеса обаче се доказва, че мотивът им е бил алчността. Двамата са продали държавна тайна за над 70 000 долара. Лий е похарчил по-голямата част от своя дял за наркотици. И двамата са обвинени в шпионаж. Бойс е осъден на 40 години, а Лий — на доживотен затвор. „Това, което направи той — казва разузнавач от ЦРУ за Бойс, — е равносилно на национална катастрофа.“ Между продадените документи има информация за това, как Съединените щати са записвали съветските ракетни опити. Тя принуждава руснаците да променят телеметрията си и по този начин обезсмислят цялата американска система за следене.

Двамата млади мъже стават известни шпиони. Обезсмъртени са в книгата на Робърт Линдзи „Соколът и снежният човек“ („The Falcon and the Snowman“, 1979). Соколът се отнася за хобито на Бойс — развъждане на соколи, а снежният човек е Лий, наречен така заради пристрастеността му към белия прашец. По-късно по книгата е сниман филм със същото заглавие.

През февруари 1980 г. Бойс успява да избяга от федералния затвор в Ломпък, Калифорния, като прерязва телената ограда. Обикаля северозападната част на страната, ограбва банки и прави планове за бягство в Съветския съюз. Докато американската полиция следва слуховете, че Бойс е в Коста Рика, Австралия, Мексико или Южна Африка, самият Бойс купува от Порт Анджелис, Вашингтон, траулер за лов на сьомга, с който се надява да стигне до Беринговия проток и от там — на Диомидовите острови. Опасностите на това пътуване водят до решението му да осъществи бягството със самолет. Взима уроци по летене и вече знае да пилотира, когато през август 1981 г. полицията и агенти от ФБР го задържат в Порт Анджелис.

За бягството съдията прибавя 3 години към 40-годишната му присъда. За ограбването на 17 банки в Айдахо, Монтана и Вашингтон получава още 25 години.

През април 1985 г. Бойс дава свидетелски показания пред Сенатската комисия по разследване на сигурността във фирмите доставчици на ЦРУ и Министерството на отбраната. Между другото той разказва как с други служители са пиели алкохол и бананово дайкири в „черното мазе“. Един от тях даже залепил снимка на маймуна върху снимката на пропуска си и независимо от това успял да влезе в стая, където се пазели свръхсекретни документи.