Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1106)

Полард, Джонатан Джей (1943)

Аналитик от ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ на САЩ, шпионирал за Израел. Според собственото му признание е предал на израелския си АГЕНТУРИСТ над 800 секретни публикации и над 1000 телеграми. Документите, които е предал, могат да запълнят обемист кашон с размери 1,80 x 1,80 x 3 м.

Полард учи в Станфордския университет и завършва през 1976 г. През 1977 г. става аспирант във факултета по юриспруденция и дипломация в Тафтския университет, но напуска през 1979 г., без да завърши. В Станфорд той обичал да разказва на приятелите си как през 1968 г. семейството му било принудено да бяга от Чехословакия, след като баща му бил разобличен като резидент на ЦРУ в Прага. Това са измислици, както и хвалбите му, че по това време се бил свързал с израелските разузнавателни служби. А веднъж той сам изпраща на себе си телеграма, адресирана от него до „полковник“ Полард.

При постъпването си на държавна служба Полард попълва в анкетата лъжливи сведения за своето образование и предишно място на работа. Но никой не го хваща. През септември 1979 г. от квотата за цивилни специалисти той постъпва във ВМС на САЩ, където успешно преминава през дежурния тест и получава достъп до информация с гриф СТРОГО СЕКРЕТНО, а също и до категорията СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ, ИЗИСКВАЩА СПЕЦИАЛНА ЗАЩИТА (СИИСЗ).

Скоро след като започва работа като аналитик в Центъра за подсигуряване на военноморското разузнаване в Сютленд, Мериленд, край Вашингтон, Полард се свързва с военния АТАШЕ в южноафриканското посолство във Вашингтон. За това узнават американските контраразузнавачи и информират ръководството на ВМС. Полард е лишен от достъпа до секретни материали, но не е уволнен. (Ако Полард все пак е предал някакви тайни материали на Южна Африка, то те бързо са щели да бъдат предадени в Москва, тъй като по това време КГБ има свой агент там — ДИТЕР ФЕЛИКС ГЕРХАРД.)

През юни 1984 г. Полард е назначен като аналитик във ВОЕННОМОРСКАТА КРИМИНАЛНОСЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА, тогава Военноморска следствена служба (ВСС), и отново получава достъп до секретна информация. Разпределен е в ново и много важно подразделение: център по антитероризъм в състава на аналитичното управление на военноморското разузнаване на ВСС. Полард получава достъп до такива секретни материали, като снимки, направени от спътници, и отчети на тайните агенти на ЦРУ в чужбина.

В нарушение на всички правила за сигурност Полард показва секретни документи на един австралийски военноморски офицер, както и на един привърженик на освободителното движение на муджахидините в Афганистан. Известно е, че такива „щастливци“ сред приятелите на Полард са най-малко трима. По-късно в материалите по делото ще напишат, че по тоя начин той е искал да създаде своя частна информационна служба.

Приблизително по това време той заминава в командировка в Ню Йорк и се запознава с един израелски военен, който се представя за Ави. Това е полковник Авием (Ави) Села — офицер от израелските военновъздушни сили и сътрудник на израелското разузнаване. В САЩ той се намира под ПРИКРИТИЕТО на аспирант в Нюйоркския университет. Села помолил Полард да му предостави „образец“ от информацията, до която има достъп, обещавайки да му плати добре за това. Няколко дни по-късно двамата отново се срещат във Вашингтон и Полард предава на Села подробна информация на иракските военни заводи, произвеждащи химическо оръжие.

Използвайки методите и традиционната ТЕХНИКА НА ШПИОНАЖА, като агент вербовчик Села предава Полард на АГЕНТУРИСТА Йосиф (Йоси) Ягур, който е под дипломатическото прикритие на консул по научните въпроси в израелското консулство в Ню Йорк. А в Париж, където Полард пристига по покана и за сметка на Ягур, той е представен на РАФАЕЛ (РАФИ) ЕЙТАН — ветеран на израелското разузнаване, ръководител на Бюрото по науката към Министерството на отбраната на Израел — чисто разузнавателна служба, известна под името ЛАКАМ. В Париж Полард е настанен в КОНСПИРАТИВНА КВАРТИРА. Годеницата му Ан Хендерсън е заведена в бижутериен магазин и й е предоставена възможността да си избере венчален пръстен. Тя си харесва пръстен с брилянти и сапфири на стойност 10 000 долара. По-късно Села го купува и го дава на Полард, който от своя страна го подарява на Хендерсън. Израелците не забравят и да се подсигурят — Ан е инструктирана да казва на приятели, че подаръкът е от „чичо Джо Фишър“.

Преди отпътуването на Полард от Париж Села му предава 10 000–12 000 долара в брой; по-късно Полард твърди, че е забравил точната сума — за доплащане на изискано турне по Ривиерата, Италия, Швейцария и Германия. Села обещава на Полард и да му плаща по 1500 долара месечно за шпионските услуги.

След завръщането си в Съединените щати Полард бързо навлиза в шпионската рутинна работа. Използвайки слабата охрана във военноморския разузнавателен комплекс в Сютленд, той може да извършва компютърни проверки почти на всичко. Един от основните му източници при кражбата на тайни е РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, в чиято компютърна база данни има сведения за ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ за различни страни по света.

Около 3 пъти седмично Полард събира компютърни разпечатки, спътникови снимки и други документи, поставя ги в куфарчето си и си тръгва, без някой да го проверява. След това той се оттегля по-далеч от „любопитните очи“ — идеално място за това е била близката автомивка — и прехвърля материалите от куфарчето в пазарска чанта, с която в петък или в събота отива в конспиративната квартира във Вашингтон, където израелците копират документите, а в понеделник ги връща на мястото им по обратния ред. В Израел над неговите документи работела цяла група експерти.

През пролетта на 1985 г. месечната „заплата“ на Полард (необявена пред данъчните власти) е завишена на 2500 долара. Освен това израелците обещават да му платят разкошно сватбено пътешествие в Европа. Полард и Ан Хендерсън се венчават във Венеция и от там се отправят за Цюрих в самостоятелно купе в Ориент експрес за 700 долара. След това заминават за Израел.

В Израел Полард е посрещнат като скъп гост. Вместо сватбен подарък са му поднесени 10 000 долара на ръка за покриване на текущите му разходи. А след няколко месеца по време на среща във Вашингтон Ягур показва на Полард израелски паспорт с неговата снимка на името на израелския гражданин Дани Коен. Ягур дава на Полард също номер на сметка в швейцарска банка и споменава, че там вече са внесени 30 000 долара. Благодарният Израел, казва Ягур, ще добавя по още 30 000 долара в тази сметка всяка година през следващите 10 години. След това Полард просто ще се премести в Израел под името Дани Коен.

Ан Хендерсън Коен напуска Националната асоциация Райфъл и кандидатства в нюйоркска фирма със същата дейност, където търсят човек за работа с Китай. Желаейки да помогне на съпругата си, Полард донася вкъщи 5 отчета за китайски дипломати от посолството и консулството. Ан отнася отчетите във фирмата и нея веднага я приемат на работа.

Увличайки се, Полард вземал все повече и повече документи уж в „интерес на работата“. В един момент неговият началник — капитан III ранг Джери Ейджи, се усъмнява и нарежда да се извърши тайно служебно разследване на неговия старателен сътрудник: да се изясни с какво конкретно се занимава през работното време и какви данни има в неговия компютър. На 8 ноември 1985 г. става ясно, че Полард е получил разпечатка на данни от категория ЗА ОГРАНИЧЕНО ПОЛЗВАНЕ за Близкия изток, но на неговото бюро такава разпечатка не е намерена. Ейджи разбира, че Полард без разрешение е изнесъл секретен документ. Тогава началникът се обажда на ВСС и на ФБР.

В понеделник, 18 ноември, Полард се опитва за пореден път да изнесе чанта, претъпкана със секретни материали — 60 секретни документа, като 20 от тях са с гриф СТРОГО СЕКРЕТНО. Точно пред сградата е спрян и отведен в офиса му, за да бъде разпитан от агенти на ФБР и ВСС. През следващите няколко дни той прави напразни опити да отхвърли подозренията и да се свърже за помощ с израелските си „приятели“. Върху него е организирано специално наблюдение от ФБР. Накрая в четвъртък сутринта (не издържайки на напрежението) той се отправя към израелското посолство.

Израелците отказват да му дадат политическо убежище. На излизане от посолството Полард веднага е арестуван. Ан Хендерсън Полард е арестувана на следващия ден.

Историята с Полард заплашва да се превърне в голям дипломатически скандал и да се отрази зле върху отношенията между Съединените щати и Израел. Официален представител на израелското правителство веднага прави изявление, в което подчертава, че израелското разузнаване е провело „несанкционирана случайна акция“, която е в разрез с „държавния курс за недопускане на шпионаж или каквато и да е друга дейност против Съединените щати“.

Скоро обаче става ясно, че това е дългосрочна и много добре организирана разузнавателна операция. Оценявайки последствията й за страната, министърът на отбраната Каспар Уайнбъргър казва: „Трудно ми е… да си представя по-голяма вреда, която може да бъде нанесена на националната сигурност.“ И още: „Ние понесохме тежка и непоправима загуба.“ А по повод на някои продадени документи казва: „Тази информация е предназначена за вътрешно ползване и нейното разгласяване извън Съединените щати може да нанесе тежък удар по националната ни сигурност.“

Дейвид Дженисън — един от двамата прокурори от страна на обвинението, отбелязва по-късно, че по-голямата част от разузнавателната информация, осигурена от Полард, „е безполезна за израелците, освен ако не бъде използвана като разменна монета срещу САЩ или за интересите на други страни“. Тази толкова обща формулировка на проблема в същността си има доста конкретен смисъл, за който представителите на американските специални служби предпочитат да не говорят: напълно е възможно някои от материалите на Полард да попаднат в Москва чрез един от съветските агенти в израелското правителство.

Освен това в материалите, предадени от Полард на израелците, е имало сведения за американските агенти или в краен случай за ключови източници на информация в Арабския свят, които Израел е можел да превербува, както и материали за операции на АНС по дешифриране.

Що се касае до операциите по дешифриране, то според председателя на комисията, създадена за оценка на нанесените загуби на САЩ, това е „сравнимо с провала на цяла агентурна мрежа“. И още: „Разполагайки и с косвени данни за агентите на американското разузнаване, за редовия аналитик няма да бъде трудно да ги изчисли.“ Освен това Полард е позволил на агентуристите си да преснимат документите му за самоличност, като по този начин те биха могли да ги подправят и да дадат съответния достъп до секретна информация на други свои агенти. Полард е признат за виновен по обвинението в шпионаж и получава доживотен затвор. Съпругата му е призната за виновна в непозволено притежаване на правителствена собственост и за съучастничество при съхраняването на военни документи от съпруга й. Тя не е обвинена в шпионаж. Присъдата й е 5 години затвор, но тя непрекъснато се оплаква от отношението към нея. В телевизионно интервю сравнява живота си в затвора с това, „което трябва да е бил Освиенцим преди 47 години по отношение на медицинското обслужване и малтретирането…“. През април 1990 г. след 37-месечен престой в затвора е освободена. Скоро след това се развежда с Полард.

Самият Полард става едва ли не национален герой в Израел, където е организирана международна обществена кампания за освобождаването му. Седемдесет от членовете на израелския Кнесет (парламент) изпращат петиция до президента Рейгън през 1988 г., призовавайки го да помилва Полард и съпругата му. Поддръжниците на Полард сравняват преживяното от него с несправедливостите към капитан АЛФРЕД ДРАЙФУС, тъй като Драйфус е бил евреин, както и Полард. Драйфус обаче не е бил шпионин, докато Полард е арестуван през ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА ШПИОНИТЕ, и то не по антисемитски причини. Той сам признава, че е шпионин.

През 1993 г. министърът на отбраната Лес Аспин разкрива, че Полард се е опитал 14 пъти да изпрати секретна информация в прехванати писма, написани в килията му. Разкритието на Аспин е направено по-малко от месец след като израелският министър-председател Ицхак Рабин изпраща петиция до президента Клинтън да освободи Полард. Клинтън отговаря, че единствено може да се замисли над препоръки за снизхождение пред Министерството на правосъдието, но нищо не е направено. Предишният министър-председател — Ицхак Шамир, е изпращал подобна молба до президента Буш, който я е отхвърлил. През 1996 г. след убийството на Рабин наследникът му — Шимон Перес, по време на визита във Вашингтон вероятно е отправил подобна конфиденциална молба за освобождаването на Полард.

Джонатан Полард