Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1669)

ФСК

Руската федерална служба за контраразузнаване, която отговаря както за спазването на вътрешните държавни закони и правила, така и за контраразузнаването. Отначало така е и наречена — Федерална служба за контраразузнаване — ФСК.

ФСК е създадена през декември 1991 г. от президента Борис Елцин като едно от новите ведомства, които поделят помежду си функциите на бившето КГБ. Тогава ФСК е била подчинена на просъществувалото твърде кратко МБ (Министерство на безопасността).

Вторият директор на ФСК — генерал-полковник НИКОЛАЙ ГОЛУШКО, заявява: „Според закона задачата на ФСК е да работи, за да извади на показ, да отклони и да предотврати събирането на разузнавателни сведения и организирането на подривна дейност, извършвани от чуждите специални служби и организации, да предпази от нелегални посегателства руската конституционна система, суверенитет, териториална цялост и отбранителна способност.“ ФСК обединява и съчетава дейността на различни регионални и териториални контраразузнавателни служби, включително на армията, Гранични и Вътрешни войски. През 1994 г. руският вестник Труд пресмята, че ФСК разполага със 75 000 военни и цивилни служители.

Първият директор на ведомството е ВИКТОР БАРАННИКОВ. Той е сменен през юли 1993 г. от Голушко, когото президентът Елцин на свой ред сменя през февруари 1994 г. с първия му заместник — генерал-лейтенант СЕРГЕЙ СТЕПАШИН^[1].

На 3 април 1995 г. ведомството е преименувано Федерална служба за сигурност. Наредбата, подписана от Елцин, му дава по-големи пълномощия, за да може да се противопостави на увеличаващата се престъпност и корупция в Руската федерация. Официалният представител на правителството генерал-майор Александър Михайлов отбелязва по този повод: „Постепенно ни поставиха задачата да се борим с организираната престъпност и бандите, контрабандата и корупцията, с фашистките елементи.“ Според новите правомощия ведомството може да разработи своя собствена затворническа система, да внедрява свои хора в чужди организации и в организираната престъпност, да създава търговски предприятия като фасада за разузнавателна работа и да изисква информация от частни фирми.

Степашин е на директорския пост за кратко. През юли 1995 г. е заменен от генерал-полковник Михаил Барсуков, който пък на 20 юни 1996 г. е заменен от заместника си — генерал-полковник Николай Ковальов. Тогава, в навечерието на втория тур на президентските избори, Борис Елцин отстранява от своето обкръжение няколко непопулярни привърженици на „твърдия курс“, т.нар. ястреби, включително първия вицепремиер. Не удържа своя пост и Барсуков.

По думите на Ковальов вече основният приоритет на ФСК е контраразузнаването.

ФСК отговаря също за охраната на засекретените правителствени материали, за сигурността във въоръжените сили и другите държавни структури.

Вж. СБП; СВР.