Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (350)

Голиков, Филип (1900–1980)

Висш командир от съветската армия и ръководител на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ — по време на критичния период 1940–1941 г. Любимец на съветския диктатор Йосиф Сталин, той има изключително дълга кариера независимо от неуспехите си и като командир, и като ръководител на разузнаването.

Голиков има селски произход. През 1918 г. се записва като доброволец в Червената армия. В състава на специалните наказателни бригади към Трета армия взима дейно участие в потушаването на антиболшевишките селски бунтове. След Гражданската война командва полк, бригада, дивизия, а след това и корпус. По време на краткотрайната съветска кампания в Полша през септември 1939 г. е командващ Шеста армия.

През юни 1940 г. в Червената армия е въведено званието генерал — той получава званието генерал-лейтенант и същата година е назначен за ръководител на ГРУ. Голиков има заслугата за превръщането на ГРУ в ефективна разузнавателна служба след кървавите чистки от края на 30-те години. Въпреки че ГРУ предупреждава Сталин за предстоящото германско нападение (съветският диктатор пренебрегва тази информация), Голиков не е уволнен, както и не са предприети и други мерки срещу него след началото на съветско-германския конфликт на 22 юни 1941 г. Напротив, като шеф на ГРУ той води първите съветски мисии за осигуряване на военна помощ (и тайни) в Лондон и Вашингтон.

През октомври 1941 г. Голиков се завръща в Съветския съюз, за да поеме командването на Десета армия при отбраната на Москва през зимата на 1941–1942 г. След това поема командването на Четвърта нападателна армия, а по-късно и на Воронежкия фронт — един от най-значителните и важни командни постове в съветската армия. През 1942–1943 г. той става заместник командващ Сталинградския фронт. В автобиографията си „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970) Никита Хрушчов описва получаването на:

… съобщение от офицер от Сталинград, който ни уведомяваше, че Голиков съвсем е полудял и се държи като ненормален. Присъствието му в [сталинградската] армия не ни помагаше особено, а и той се превръщаше в тежест.

… Освободихме Голиков от задълженията му и го отзовахме.

По-късно Сталин укорява Хрушчов за стореното и през април 1943 г. Голиков е назначен за ръководител на Главното управление на личния състав на Червената армия и освен това за заместник-министър, като запазва и двата поста до 1950 г. След войната на Голиков възлагат също да организира принудителното репатриране на бившите съветски военнопленници и затворници от немските концлагери в СССР. Бившият офицер от СМЕРШ А. И. Романов описва всичко това така:

Всеки, който бе запознат с нещата, разбираше, че Голиков не е нищо повече от една „фасада“, човек, който подписваше официални документи, доклади, обръщения и т.н. Голиков беше поставен да отговаря за репатрирането, за да заблуди непосветените в тези дела, по-конкретно нашите чуждестранни съюзници. В действителност репатрацията се извършваше от Смерш и Главното политическо управление на НКГБ.

Според някои доклади Голиков е бил хвърлен в затвора за 2 години, вероятно през 1949–1950 г. Независимо от това той работи на ключови позиции в армията през 1950–1957 г., когато едновременно с това получава и важния пост на ръководител на политическото управление на съветската армия и началник на военния отдел в централния комитет на партията. През 1961 г. е повишен до най-високия военен чин — маршал на Съветския съюз. Голиков се оттегля от активна служба през май 1962 г. Сред наградите му е и Герой на Съветския съюз.