Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1756)

Цепелин

Кодово название на сложна германска операция за покушение срещу Йосиф Сталин в Москва. Планът е разработен през юли 1944 г., когато ЕРНСТ КАЛТЕНБРУНЕР — ръководител на ГУИС (Главно управление за имперска сигурност), иска от военновъздушните сили отряд, специализиран в прехвърлянето на АГЕНТИ зад противниковите линии, да приземи агент на стотина километра от съветската столица. По това време германските фронтови линии са на неколкостотин километра от Москва.

Германският транспортен самолет трябва да извърши таен полет и да кацне близо до Москва. Агентът убиец е бивш руски офицер, попаднал в плен и изявил желание да сътрудничи на германците. За изпълнение на задачата са му предоставени мотоциклет и специално оръжие. Той е подготвен сериозно, въоръжен е добре и има план за спасение след изпълнение на мисията — КОНСПИРАТИВЕН АДРЕС в Москва, където да се скрие.

В акцията е включена и жена. Тя също е бивш офицер от съветската армия. В навечерието на акцията двамата сключват граждански брак.

Операция Цепелин започва с германски РАЗУЗНАВАТЕЛЕН екип, който е спуснат в определения за кацане район, за да се увери, че мястото е подходящо. През нощта на 5 срещу 6 септември 1944 г. 4-моторен Ардо Ar 234B излита от летище в Латвия и се отправя към определеното място на около 100 км от Москва, между Смоленск и столицата. Петстотин и петдесет километровият полет преминава гладко. Но когато рано сутринта се готви да кацне, самолетът е посрещнат от съветски противовъздушен огън. Оказва се, че първият отряд е бил заловен и радистът е бил принуден да изпрати сигнал в Германия, че всичко е наред. Немците не успяват да разберат, че радиопредаването се е водило под вражески контрол. А това, че е бил открит огън по самолета, се дължи на несъгласуваността между военните и специалните служби, организирали засадата на „гостите“ (руснаците все още не са знаели кой е в самолета).

Немският пилот успява отново бързо да набере височина и да поема курс към резервното място за кацане близо до Карманово, източно от Смоленск. Тази втора писта за кацане изглежда чиста. Самолетът каца, но едното крило удря дърво и един от моторите е изваден от строя, предизвиквайки пожар, който служи като фар за руските войски.

Майор Таврин и младши лейтенант Шилова бързо свалят мотора от самолета и тръгват към Москва. Шестимата членове на екипажа на разбития самолет тръгват пеша на запад. Летците носят карти, съветски пари и цигари и провизии за спешни случаи, но не говорят руски. И, разбира се, са облечени в германски униформи.

Убийците пътуват през нощта. На една от пътните блокади ги спира часовой. Те бързо му показват необходимите документи. Но както разказва бившият пилот от Луфтвафе П. В. Щал в „KG 200: Истинската история“ („KG 200: The True Story“, 1979):

… часовият тъкмо се канел да върне документите и да остави двойката да продължи, когато майорът направил фатална забележка: „Побързайте, ако обичате. Цяла нощ сме на път!“ Часовият се поколебал. Малко преди това било валяло като из ведро, а дрехите и моторът били удивително сухи. Той вдигнал тревога и с това сложил край на операция Цепелин.

Двадесет и четири часа след приземяването екипажът на Ар 234B изпраща радиосъобщение, че се опитват да стигнат до линията на фронта пеша. Нищо повече не е известно за тях.