Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (310)

Втори свързочен батальон

Армейско подразделение на САЩ, чийто личен състав служи в американските радиопрехващателни станции в различни краища на света по време на Втората световна война.

Батальонът е създаден на 1 януари 1939 г. като Втора част по радиотехническо обслужване, подчинена на армейския главен свързочен офицер. В частта са назначени неколцина офицери и 101 редници и сержанти. Преди това армейската СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) е работила на базата на данните от свързочните части на Свързочния корпус във Форт Монмаут, Ню Джърси; Форт Сам Хюстън, Тексас; в гарнизона на Сан Франциско, Калифорния; Форт Шафтър, Оаху, Хавай; Форт Маккинли на Филипините и Куеъри Хайтс в зоната на Панамския канал.

В рамките на централизираните действия на отделните подразделения по радиопрехващане в СРР е сформирана Втора свързочна рота. Отначало щабквартирата й е във Форт Монмаут, но през ноември 1939 г. се премества във Вашингтон непосредствено под командването на СРР. Когато войната в Европа започва, операциите на СРР се разширяват, но има непрекъснат недостиг на хора, тъй като армията се разраства бързо и добре обученият радиоперсонал е крайно недостатъчен. На 7 декември 1941 г., в навечерието на влизането на САЩ във войната, към Втора част по радиотехническо обслужване на Филипините например официално са разпределени 24 редници, но там разполагат само с 16.

Когато на 7 декември 1941 г. САЩ влизат във войната, СРР разполага с 45 офицери и 177 военнослужещи, а Втора част — с 44 офицери и 28 редници във Вашингтон, 1 офицер и 149 редници на други места, включително в школата по прехващане във Форт Монмаут. (В СРР са привлечени и 109 цивилни специалисти.)

През лятото на 1942 г. вече има 15 армейски прехващателни станции (филипинската е евакуирана в Австралия), а персоналът наброява над 700 души. През април 1942 г. частта вече се нарича Втори батальон по радиотехническо обслужване. През юли 1942 г. СРР и щабквартирата на батальона се преместват в АРЛИНГТЪН ХОЛ в предградие на Вашингтон.

Кадрите се изпращат в армейските подслушвателни постове по цял свят, за да работят по прехващането на германските и японските комуникации и да осъществяват сигурността на американските военни комуникации и спазването на процедурите по СИГУРНОСТ НА ВРЪЗКИТЕ. През октомври 1942 г. школата е преместена от Форт Монмаут във Винт Хил Фармс, Вирджиния.

СРР и Втори батальон по радиотехническо обслужване се обединяват на 19 ноември 1942 г., когато полковник Франк Бълок, който е бил ръководител на СРР от април предходната година, поема командването и на батальона. (В действителност той изпълнява 3 длъжности, тъй като е и командващ станцията в Арлингтън хол.)

Набирането на квалифициран персонал си остава проблем. В началото на 1943 г. например от общо 521 редници, изпратени в прехващателната станция във Винт Хил Фармс, Вирджиния, 28 са недостатъчно квалифицирани и съответно неподходящи за прехващане на комуникации. Скоро след това започва приемането и на жени в батальона — 11 жени офицери и 800 цивилни.

Възникват проблеми и с морално-психологическия климат, особено в Арлингтън хол. Много от служещите са изпълнявали едни и същи длъжности в СРР и Втори батальон, но заплащането е било различно. „Всъщност нямаше връзка, или поне така изглеждаше, между длъжността и постиженията на служителя, — пише в историята на батальона. — Естествено, много от редниците чувстваха, че към тях се отнасят несправедливо. Полагаха се усилия този проблем да бъде разрешен, но напълно безуспешно. Едно от разрешенията, разбира се, бе да се изпратят отличили се [военни] в Офицерската кандидатска школа, но броят бе много малък.“ Освен това, въпреки че е трудно за военните да се осигурява директно повишение, 58 от сержантите — японски лингвисти, са повишени в чин втори лейтенант.

Когато през август 1945 г. войната завършва, Втори батальон поддържа прехващателните станции на няколко места в Съединените щати и Гуам, а също и в Асмара (Еритрея), Ню Делхи, Аляска и Хавай. Под контрола на батальона са 792 офицери, 2704 редници и сержанти и 1214 жени сержанти, повече от 4700 души армейски персонал, а ръководител на прехващателната служба и батальона е бригаден генерал. (Тук не се включват 5661 цивилни, които работят в армейското разузнаване в областта на комуникациите в края на войната, и 17 000 офицери, редници и сержанти, които работят в РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ.)