Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (859)

* МИ–5

Британската Служба за сигурност (British Security Service) отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА в Обединеното кралство.

Според историка ФРАНСИС ХИНСЛИ, както отбелязва в книгата „Британското разузнаване през Втората световна война“ („British Intelligence in the Second World War“, 1990), през март 1909 г. „в отговор на нарастващата обществена загриженост от будещите страх шпионски разкази и потресаващи романи за нашествия…“ е създаден подкомитет към Комитета за имперска сигурност, който да преценява характера и степента на разпространение на чуждестранните шпионски действия във Великобритания и да се опита да им се противопостави. Докладът, издаден през юли 1909 г., без съмнение открива, че „в страната съществува широка германска шпионска мрежа…“ и че „липсва организация, която да определи какви са целите и намеренията й“.

В отговор на този доклад на 1 октомври 1909 г. е създадено Бюро на тайните служби — официалното название е Имперска служба за разузнаване и сигурност, — чиято задача е да служи като посредник между военното министерство, Адмиралтейството и британските шпиони и АГЕНТИ в чужбина, както и на британското правителство в областта на контрашпионажа. Бюрото е разделено на Вътрешен и Външен отдел.

Въпреки че Бюрото на тайните служби е отделно от държавните организации, административно то остава под командването на МО–5 (специалния клон за военни операции, който отговаря и за въпроси, свързани с чужденците) на военното министерство. Отначало бюрото се състои от Военноморски отдел под ръководството на капитан МАНСФИЙЛД КЪМИНГ и Военен отдел под ръководството на капитан ВЪРНЪН КЕЛ (псевдоним Кели). Последвалите реорганизации задължават Къминг, скоро известен само като Си, да събира разузнавателна информация, докато Кел, който използва съкращението Кей, отговаря за залавянето на шпиони.

Бюрото е доста ангажирано в събирането на разузнавателни сведения за германските военни и военноморски планове. Дванадесет шпиони са арестувани във Великобритания преди избухването на Първата световна война. По-късно се появяват доказателствата за шпионска МРЕЖА във Великобритания, която е трябвало да бъде задействана, щом войната започне.

При избухването на Първата световна война през август 1914 г. Вътрешният отдел е поставен директно под командването на военното министерство (на отдел МО–5), а името се променя на МИ–5, когато се създава новото управление ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Външният отдел става МИ–1(c) и отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА извън пределите на Британската империя, а също и за събирането на разузнавателна информация в чужбина.

И отново, в началото на войната, работата и на двете подразделения се увеличава. В първите дни британците арестуват 21 заподозрени шпиони (един успява да избяга). Други 35 са заловени по време на войната. Към 1916 г. вероятно във Великобритания вече не е имало повече шпиони, останали на свобода. Към края на Първата световна война Външният отдел е прикрепен към Министерството на външните работи и става известен като Секретна разузнавателна служба (СРС) — накратко МИ–6. Къминг остава неин директор до 1923 г. Вътрешният отдел, който се занимава с проблемите на вътрешната сигурност, е наречен МИ–5. Кел запазва поста директор на МИ–5 до 1940 г. (Той използва инициала си Кей, въпреки че директорите след него не го възприемат за разлика от директорите на МИ–6, които възприемат името Си и за себе си.)

Болшевишката заплаха

В периода между двете световни войни периодично се полагат усилия за преструктуриране на британските разузнавателни служби, особено по въпроса за взаимодействието на МИ–5 и МИ–6. Но по времето, когато Германия все още не е заплаха, съществува заплахата от износ на революция от болшевиките в Съветска Русия. Важен момент в МИ–5 за разкриването на „болшевишки“ заговори е май 1927 г. Организирана е масирана проверка от МИ–5 и полицията срещу съветската дейност във Великобритания (вж. АФЕРА АРКОС; МАКАРТНИ, УИЛФРИД). Наистина независимо от настъпването на фашисткото движение във Великобритания, особено на ръководеното от облечения в черни ризи лидер сър Осуалд Мозли, който привлича около себе си тълпите, службите за сигурност и полицията смятат, че комунистите са много по-голяма заплаха за британското общество.

Въпреки това в края на 30-те години вече е очевидно, че Германия отново представлява заплаха за Великобритания, и страхът от потенциален германски шпионаж се възражда. Този страх нараства, когато във Великобритания започват да прииждат десетки хиляди бежанци от Хитлеровия терор.

През по-голямата част от Втората световна война сър ДЕЙВИД ПИТРИ е ръководител на МИ–5. Той заема този пост от ноември 1940 до 1946 г. Сядайки в креслото на началник на британската Служба за сигурност, Питри едновременно получава 3 воински звания в армейския разузнавателен корпус: лейтенант, майор и като добавка длъжност на полковник.

В годините на войната МИ–5 работи изключително успешно. Във Великобритания са заловени и екзекутирани 16 германски шпиони. Двама испанци също са екзекутирани като шпиони в Гибралтар. Много други германски агенти са ПРЕВЕРБУВАНИ или принудени да участват в добре замислената британска система за измама, която успява да убеди германските разузнавателни служби и самия Адолф Хитлер, че могат да разчитат на широка и ефективна шпионска МРЕЖА във Великобритания. (Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА.)

Само за един човек е известно, че е шпионирал във Великобритания по време на войната, без да бъде заловен и превербуван. Това е ЯН ВИЛХЕЛМ ТЕР БРАК. Още двама твърдят, че са били спуснати във Великобритания по време на войната и успешно са се завърнали в Германия, без да бъдат забелязани, но разказите им не са особено правдоподобни.

По време на войната МИ–5 се състои от следните 5 основни отдела:

А — Администрация.

Б — Контрашпионаж.

В — Сигурност.

Г — Военни свръзки.

Д — Чужденци.

Е — Чуждестранен контрол.

Поражения по време на Студената война

Успехите на МИ–5 от Втората световна война не се повтарят по време на продължителната Студена война. Има няколко изключително успешни операции на МИ–5, насочени срещу руското, френското и египетското посолство в Лондон (вж. ИНГАЛФ). В резултат много съветски агенти, работили във Великобритания, са заловени — повечето са кадри на МИ–5.

По време на Втората световна война и след нея в британските правителствени структури има няколко съветски ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ — повечето млади мъже, вербувани в университета в Кеймбридж (вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ). След време те заемат ръководни постове в Министерството на външните работи и в МИ–6.

Бягството на ДОНАЛД МАКЛИЙН от Великобритания през 1949 г. и на ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ от Бейрут през 1963 г. в Съветския съюз, докато са под активното разследване от МИ–5, води до разочарование от агенцията. И наистина имало е тревога — и дори доказателства, — че и в МИ–5 са проникнали съветски внедрени шпиони.

През 1963 г. се разкрива, че АНТЪНИ БЛЪНТ, служил в МИ–5 по време на войната, е съветски внедрен агент. Има и още заподозрени. Комисия с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ КОМИСИЯ ФЛУЪНСИ, съставена от кадри на МИ–5 и МИ–6, задълбочено разследва обвиненията и стига до заключението, че има данни за почти непрекъснато съветско проникване в МИ–5 още от 1942 г., което е продължило най-малко до 1962 г. Набелязаните от комисията заподозрени като съветски шпиони в МИ–5 са Майкъл Ханли — директор на направление в МИ–5 по това време, и РОДЖЪР ХОЛИС — генерален директор на МИ–5. Ханли става генерален директор по-късно!

Ханли и Холис са разпитани съвсем приятелски и въпреки че резултатите не са убедителни, досиетата и на двамата са затворени. (През 1981 г. министър-председателката Маргарет Тачър казва пред Камарата на общините, че след преразглеждане се е стигнало до заключението, че Холис не е шпионин.)

Наследниците на Холис, особено МАРТИН ФЪРНИВАЛ ДЖОУНС, се сблъскват със значително предизвикателство в агенцията, включително с понижения дух на служителите. Фърнивал Джоунс и директорите след него са особено загрижени за създаването на близки, открити взаимоотношения със Съединените щати, с ФБР и ЦРУ, чиито лидери разглеждат проникването в британското разузнаване и в Министерството на външните работи, а също и в американския проект за атомната бомба, като значителни провали от страна на британските служби. Независимо от подозренията, че е съветски шпионин, Майкъл Ханли наследява Фърнивал Джоунс през 1972 г. и предизвиква още по-голям ужас в американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, която се чувства „предадена“ от британските провали в разкриването на британските членове на МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ и на Петорката от Кеймбридж.

Две десетилетия по-късно, през декември 1991 г., британската общественост е изумена, а някои от старите кадри — шокирани, когато една сутрин разтварят вестниците и прочитат, че за директор на МИ–5 е назначена 56-годишна майка на 2 деца. Госпожа СТЕЛА РИМИНГТЪН е първата жена, поставена начело на толкова значима агенция, както и първият ръководител на МИ–5, официално оповестен в пресата. В официалното изявление за назначаването й се казва: „… не е предоставен нито снимков материал, нито интервю във връзка с назначението.“ (През 1993 г. за пръв път официално „разкрит“ е ръководителят на МИ–6 сър Колин Маккол.)

Официалните разкрития продължават, когато на 16 юли 1993 г. МИ–5 публикува книжката „Служба за сигурност“ (36 страници), в която са описани подробности около дейността на МИ–5, уставът и дори организационната схема. Разкрива се, че МИ–5 има персонал 2000 служители.

По това време се появяват и снимки на директорката госпожа Римингтън, която извежда Службата за сигурност от сянката на Студената война.

В „Служба за сигурност“ са изброени 5 функции на МИ–5: 1) контратероризъм („Ирландските организации в момента представляват основната терористична заплаха за Обединеното кралство“); 2) контрашпионаж („факт е, че старата заплаха [Съветският съюз и Варшавският договор] вече не съществува, но също така е факт, че шпионажът продължава да съществува“); 3) борба срещу подривна и диверсионна дейност („След разпадането на съветския комунизъм… [тези усилия] сега представляват по-малко от 5% от следователската работа на службата“); 4) охрана; 5) разузнаване и 6) архиви.

Усилията в областта на борбата срещу тероризма заемат около 70% от ресурсите на Службата за сигурност, като 26% се падат на международния тероризъм, а 44% — на ирландските и вътрешните проблеми. Очевидно при изпълняване на операции срещу тероризма МИ–5 работи в сътрудничество с МИ–6 и с военното разузнаване, включително с военновъздушните сили и специалните морски части.

Когато на 1 април 1996 г. Стивън Ландър поема длъжността генерален директор на МИ–5 от Римингтън, от него се очаква да наблегне още повече на антитероризма, особено след бомбените атентати на Ирландската републиканска армия (ИРА). Ландър — бивш директор на отдела за ирландския антитероризъм в МИ–5 — е известен с работата си точно в тази област.

Генерални директори на МИ–5

1909–1940 — генерал-майор сър Върнън Кел.

1940–1946 — сър Дейвид Питри.

1946–1953 — сър Пърси Силитоу.

1953–1956 — сър Дик Уайт.

1956–1965 — сър Роджър Холис.

1965–1972 — сър Мартин Фърнивал Джоунс.

1972–1979 — сър Мартин Ханли.

1979–1981 — сър Хауърд Смит.

1981–1985 — сър Джон Джоунс.

1985–1988 — сър Антъни Даф.

1988–1991 — сър Патрик Уокър.

1991–1996 — Стела Римингтън, носителка на Ордена на Британската империя.

1996 — Стивън Ландър.

Организация на Службата за сигурност (МИ–5)