Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (658)

Комисия Пайк

Парламентарна комисия, която през 1975 г. разследва обвиненията срещу ЦРУ и АНС. Носи името на Оутис Пайк — конгресмен демократ от Ню Йорк. Свидетелските показания пред комисията разкриват за пръв път част от дейността на АНС.

Преди разследването, проведено през август 1975 г., комисията изисква от АНС „устава“, който определя правата и задълженията на агенцията за прехващане на комуникациите. В действителност този устав представлява разузнавателна директива на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, издадена през 1952 г. и засекретена, и никога не е разкриван.

Служители на Пентагона, които представят АНС при разследването, се явяват без директивата. Пайк е вбесен. „Струва ми се невероятно, — казва той, — че искат от нас да отделяме огромни суми за една агенция, където работят много хора, без дори да има копие от един лист хартия, оторизиращ дейността на агенцията.“ Комисията гласува единодушно директивата да бъде представена с призовка. Но АНС и високопоставени служители от Министерството на отбраната успяват да предотвратят опасността директивата да стане публично достояние (с изключение, на един кратък откъс).

УИЛЯМ КОЛБИ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, казва пред комисията, че АНС подслушва „комуникации, които са от САЩ за чужбина или само в чужбина“. Той признава, че комуникациите на някои американци се прехващат, тъй като думите им „не могат да бъдат отделени от трафика, който се записва“. След това Колби пита дали ще има други дискусии, които ще се провеждат при закрити врата или на сесии на Конгреса. Генерал-лейтенант ЛУ АЛЪН-МЛАДШИ от военновъздушните сили — първият директор на АНС, дава показания публично и прочита изявление, което очертава насоките на дейност на АНС, а след това настоява въпросите към него да бъдат задавани пред заседание на Конгреса.

Разузнавачи и от ЦРУ, и от АНС по-късно се оплакват, че е изтекла информация от комисията. Начинът, по който Пайк процедира при разследването, често е неприкрито предубеден и критичен по отношение на републиканците. В резултат се стига до разногласия за съдържанието на окончателния доклад. По-голямата част от работата на Комисията Пайк е засенчена от по-подробната и по-добре организирана работа на КОМИСИЯТА ЧЪРЧ.

В доклада на Комисията Пайк, издаден през 1976 г., се споменава например „подводниковоразузнавателната програма на американския военноморски флот, предназначена за действие в чужди води“. Това е АЙВИ БЕЛС — СТРОГО СЕКРЕТНА операция на военноморския флот, която има за цел да записва всички комуникации, осъществявани чрез съветски кабел, преминаващ на дъното на океана. (Програмата не е разкрита до 1986 г. — до процеса срещу РОНАЛД ПЕЛТЪН — бивш аналитик от АНС, който е продавал тайни, включително данни за проекта Айви белс, на руснаците.)