Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1241)

Римингтън, Стела (1936)

Бивш генерален директор на британската Служба за сигурност (МИ–5) — първата жена, която оглавява тази агенция. Назначена е през декември 1991 г., когато ролята на МИ–5 е доста неустановена след края на Студената война. Тя съсредоточава усилията на агенцията срещу тероризма, трафика на наркотици и международната престъпност. Немалко усилия полага, за да обори протестите на британските полицейски агенции, които поставят под въпрос мястото на МИ–5 в неща, които нямат нищо общо с шпионажа.

Рожденото й име е Стела Уайтхаус и е дъщеря на инженер. Учи в манастирското училище в Камбрия, Северозападна Англия, а след това постъпва в средно училище в Нотингамшир, където завършва с отличие английски, история и латински. След като учи английска филология в Единбургския университет, записва архивистика в Ливърпул.

През 1963 г. се жени за чиновника Джон Римингтън. Преместват се в Делхи, където той работи за Британската върховна комисия. Там, когато не знае накъде да поеме в живота, „съвсем случайно“ е вербувана в МИ–5.

Малко е известно за тайнствения й живот от този момент нататък чак до 70-те години. Предполага се, че е работила и в Лондон, и в Северна Ирландия, където е събирала разузнавателни сведения за Ирландската републиканска армия (ИРА). „Подходът й бе много спокоен, бе изключителен организатор и администратор — казва източник на разузнаването пред лондонски вестник. — Подобно на повечето хора на по-високо равнище в тази област тя можеше да поема информация много бързо и да я подрежда в огромна картина.“

На среща в средното училище, където е учила, тя казва за ранната си кариера в МИ–5:

В онези дни в МИ–5 смятаха жените за второкачествени граждани. Но всичко това се е променило. Жените работят наравно с мъжете в Северна Ирландия или разследват терористи в Близкия изток… За мен не е хубаво да се преструвам, че за една жена е лесно да се изкачи до върха. Това е много трудна работа, особено ако си майка. Трябва да работиш упорито, ако искаш да победиш мъжете.

(Римингтън има 2 дъщери и е разделена със съпруга си.) Непосредствено след като поема работата в МИ–5, за нея основна цел стават терористите на ИРА. Но и тя самата се превръща в цел. Когато няколко заподозрени терористи на ИРА са арестувани през март 1993 г. в Лондон, сред заловените документи е и адресът на по-голямата й дъщеря.

Служителите по сигурността се притесняват, че тяхната генерална директорка е потенциална жертва на терористите, тъй като не е предприела никакви мерки, за да се защити. Един лондонски вестник успява да се добере до информация за кредитните й карти от компютърната база данни. Тя сама пазарува и известно време телефонният й номер и адрес са известни. По настояване на правителствени служители Римингтън подобрява личната си сигурност.

За разлика от анонимните си предшественици Римингтън започва директорството си с изнасяне на официална информация в пресата. Британските вестници се боричкат, за да публикуват по-внушителни нейни снимки: как се наслаждава на изискани партита с чаша шампанско в ръка или как обядва с кралица Елизабет. Тя обядва също с парламентаристи и с издатели на вестници. Известността е част от програмата за „сваляне ореола на мистерията около службите за сигурност“, заявяват наблюдатели.

Скоро след назначението на Римингтън Службата за сигурност с официалното име МИ–5 издава безпрецедентна по характера си брошура, в която много внимателно е обяснено за организацията. В предговора Римингтън казва, че „публикацията има за цел да премахне някои от най-пикантните измислици, които битуват“ за работата на МИ–5. Тя открива и пощенска кутия за всички хора „от обществото, които смятат, че могат да осигурят полезна информация“.