Виктор Суворов
Последната република (141)

6

Франция през Втората световна война била разгромена за един месец. Но я се опитайте да намерите в Париж книга за неподготвеността на Франция за войната! Всички пишат само за нашата неподготвеност, за нашата глупост, за бъзльовщината на Сталин, на неговите маршали, генерали, офицери и войници. А ако на някой многознайко му хрумне да изчисли процента на глупаците и бъзльовците сред офицерския състав на френската армия, на бърза ръка ще му изскубнат краката, за да не тъпче френската земя. Издателството пък, пуснало книга с такива сведения, свирепата тълпа просто ще го подпали.

Това е, господа, панове, другари и братчета, нашето поражение във войната — някакъв мерзавец заплюва всички ни право в лицето, а нашите генерали изпитват от това чувство на дълбоко задоволство. И ги преизпълва радост. А на какво се радвате, господа генерали, като козли в зеленчукова градина? И къде, с извинение, гледа министърът на отбраната? Страната вярва на своя министър, вярва в това, че той е вникнал в проблемите на развитието на армията и флота, на ракетните войски и артилерията, на танковите войски и т.н., и т.н. Но възниква съмнение знае ли нещо Павел Грачов за въздушнодесантните войски. След като бил назначен на такава висока длъжност, министърът на отбраната е трябвало да викне някой офицер десантник и подробно да го разпита що за войски са това, за какво са предназначени, какви са възможностите им, каква е историята им. Но армейски генерал Грачов не се е интересувал от тези въпроси и за Въздушнодесантните войски изобщо нищо не знае. Всеки шарлатанин може да му разказва за десантния корпус на Тухачевски, и какви ли не още гадости за една небоеспособна бригада, а министърът със зяпнала уста да го слуша и да се съгласява. И началникът на Генералния щаб. И командващият ВДВ. И началникът на Института за военна история…

* * *

Обръщам се не към полковниците Рубцов, Хорев, Поросков, Анфилов и Мерцалов. Обръщам се не към генералите Золотарьов, Павлов, Кривошеев, Грачов, Гареев и Волкогонов. Обръщам се не към онези, които се радват в зеленчуковата градина.

Обръщам се към войниците, сержантите и офицерите от ВДВ, към доблестните морски пехотинци, към свидните за мен бойци от Спецназ^[1].

Братя! Става дума за честта на нашата родина. Никой освен вас няма да я защити. Там горе на някого много му се иска да изкара всички ни глупаци. И далеч не Городецки е тарторът. Радостта се ражда в Москва, лети около света и пак се връща в Москва, за да се изсипе на главите ни. Само че за по-голяма достоверност се иска да бъде подставен чуждестранен „първооткривател“. И са го подставили.

Обръщам се не само към десантниците на Русия. Обръщам се към десантниците на Украйна. Момчета, когато някой ви разказва, че съветските десантници били небоеспособни импотенти, а техните командири — безхарактерни мухльовци, страхливци и глупаци, когато посочват процента на глупаците сред командния състав на Червената армия, той има предвид и вашите бащи и дядовци. От 427-те хиляди парашутисти, подготвени от Украйна само за две години, хиляди и хиляди намерили смъртта си под танковете на Гудериан и Манщайн, на Клайст, Гот и Хьопнер. А Городецки е също толкова почетен гост в Киев, както и в Москва. Той сам се хвали с това в същото интервю: „Директорът на Института по история на Украйна ми каза: «Вашата книга ни направи много силно впечатление.»“

Интересно кое толкова е впечатлило директора на Института по история на Украйна. Дали това, че всички ние, жителите на бившия Съюз: украинци и руснаци, туркмени и татари, евреи и грузинци — сме изкарани идиоти и страхливци?

Братя десантници, да ви намекна ли какво трябва да направите?

Или може би ще защитавате честта си, без да ви подсказват?

А покрай нея и честта на родината си.