Виктор Суворов
Последната република (136)

1

Съветският съюз бил подготвен за война повече от всеки друг.

Комунистите искат да замажат тази готовност за война с кал, та никой да не я забележи. И те работят.

Замазват.

От чужбинско поканиха „научния професор“ Г. Городецки и той написа книгата „Митът на «Ледоразбивачът»“. На пръв поглед книгата е само срещу мен, а на втори — не само срещу мен.

Драго ми става, когато се пишат книги за мен. Жалко, че трудно се навлиза в нея. Опитвах се на няколко пъти, не върви и не върви. Не е интересно. И тогава започнах да чета книгата наопаки, не от първата страница, а от последната. И веднага ми стана интересно.

И тъй, последната фраза на последната глава — тържественият финал за всички нас, жителите на бившия Съветски съюз, и за лидерите му: „Всички били сигурни, че британският флот с пълна пара прекосява Балтийско море, за да нападне съвместно с Хитлер Ленинград и Кронщад“ (с. 338).

Книгата на Городецки — ако я обхванеш с един поглед — е за нашата всенародна бъзльовщина. Бъзльовщината, ако повярваме на Городецки, е основната черта на националния ни характер. След проточилото се на цели две глави встъпление Городецки стига до най-важното: „РУСИЯ В ОБСАДА.“ И ни разказва трогателната история за това, че нас, горките, от 20-те години отвсякъде ни били обсадили врагове и всички искали да ни нападнат — от Финландия и Естония до Афганистан и Иран. И цялата съветска страна ужасно се страхувала от това. Най-наплашен бил, то се знае, Сталин: „Сталин е хипнотизиран от германската мощ…“ (с. 345). Съветските хора, които направо загубили способността си да разсъждават, били убедени, че британският флот се е обединил с германския и „с пълна пара“ пердаши през Балтика, за да гръмне по Ленинград… В Съветския съюз за приближаването на обединения флот на Чърчил — Хитлер, ако повярваме на Городецки, знаели всички и очаквали удара всеки миг. Веднага след това Городецки описва и горкия Сталин, който, от една страна, е уплашен до смърт и „хипнотизиран от мощта“, а от друга — от нищо не го е страх, отказва да вярва във възможността на германското нападение и сиктирдосва автора на агентурното съобщение за готовността на Германия да нанесе удар (с. 323). И на фона на този всеобщ съветски страх и обърканост действа британският посланик, премъдрият Крипс, който се старае да обясни на Сталин, Молотов и Вишински най-прости неща, но не намира разбиране…