Виктор Суворов
Последната република (7)

7

Преди войната Сталин получил Златна звезда на герой на соцтруда. Тази Златна звезда той носел.

През войната, след сталинградския прелом през 1943 година, Върховният главнокомандващ другарят Сталин получил воинското звание маршал на Съветския съюз. През 1944-та след триумфалния завършек на Белоруската настъпателна операция Сталин получил най-високия орден „Победа“ (имало за какво).

И ето че след „парада на победата“ висшите ръководители на страната решават да му дадат званието генералисимус на Съветския съюз, званието герой на Съветския съюз и да го наградят с втори орден „Победа“. И тогава започнали чудатостите. Сталин приел званието генералисимус, понякога се появявал с военна униформа, но носел пагоните на маршал на Съветския съюз, отказвайки да носи измислените специално за него пагони на генералисимус.

Той демонстративно носел Златната звезда на герой на соцтруда, докато Златната звезда на герой на Съветския съюз не само че не носел, а и отказал да я получи. И втория орден „Победа“ също отказал да получи. Предвоенните награди носел. Получените през войната — понякога носел. А онова, което получил за великата победа — не го носел.

Централният орган на Министерството на отбраната на Руската федерация „Красная звезда“: „Той се съгласи да приеме втория орден «Победа» едва на 28 април 1950 година. Тогава Н. М. Шверник връчи на Сталин и Златната звезда на герой и двата ордена «Ленин», които също дълго бяха чакали да им дойде времето“ (27 октомври 1994 г.).

В тая фраза е редно да обърнем внимание на думите „съгласи се“.

И тъй, свързаните с победата Сталинови награди чакали притежателя си близо пет години.

През декември 1949 година „цялото прогресивно човечество“ празнувало Сталиновата седемдесетгодишнина. Що врява и грохот се вдигнали! Що тържества, що речи. Колко милиона томове от Сталиновите трудове на всички езици били разпространени по света. Той и днес по тиражи е в Книгата на рекордите на Гинес. Никой не го е надминал.

Обичал почестите другарят Сталин.

А колко подаръци се получили. Безброй. Организирали изложба и точно така я нарекли — „Подаръци за Сталин“. В цялата човешка история няма нищо по-разкошно от тази изложба. Другарят Сталин приемал поздравления и подаръци.

Но свързаните с победата награди не приемал.

Чак като навършил седемдесет години, се съгласил да ги приеме.