Виктор Суворов
Последната република (122)

9

Ако Сталин и Жуков били нанесли внезапен удар по Германия, с приложението на ВДВ нямало да има проблеми. Но Хитлер ги изпреварил. Хитлер ударил пръв, затова Сталин и Жуков просто нямали възможност да приложат цялата ни въздушнодесантна мощ. През цялата война Сталин чакал момента, когато германската авиация ще бъде окончателно разнебитена и той ще може да хвърли десантниците си за завладяване на неуправляваните територии. През цялата война десантните корпуси получавали най-качествените хора, които още преди войната били подбрани и подготвени за десантиране, но Хитлер продължавал да хапе и отново се налагало дупките да бъдат запушвани с десантници. Например: „36-а гвардейска пехотна дивизия бе сформирана на базата на 9-и въздушнодесантен корпус по директива на Главното командване от 31 юли 1941 година… На 5 август частите започнаха да се товарят на железопътни композиции, въпреки че формирането на дивизията до момента още не бе приключено: липсваха артилерийският полк, някои специални подразделения…“ (К. В. Акижов. „От Волги до Альп. Боевой путь 36-й гвардейской стрелковой Верхнеднепровской Краснознаменной орденов Суворова и Кутузова дивизии“. М., Воениздат, 1987, с. 4–5).

Другарят Сталин вземал решения нощем. 31 юли — това като нищо може да е било някъде към полунощ, та дори и след полунощ, тоест на 1 август. А от кабинета на другаря Сталин директивата трябвало да мине през доста инстанции, докато стигне до командира на корпуса. И вече се стига до товаренето… Без артилерийския полк… Нищо. Все ще се оправите някак.

Корпусите излъчвали от състава си гвардейски дивизии и отново се попълвали с нови хора, готвели ги за десантиране и отново тревога, бегом, бегом, във вагоните! Напред!

И всичко се повтаряло отначало… През 1944 година се формират три нови гвардейски въздушнодесантни корпуса.

37-и на генерал-лейтенант П. В. Миронов;

38-и на генерал-лейтенант А. И. Утвенко;

39-и на генерал-лейтенант М. Ф. Тихонов. Това не са обикновени корпуси. Те се състоят не от бригади, а от дивизии по три гвардейски десантни дивизии във всеки корпус. През октомври 1944-та корпусите били елени в Самостоятелна гвардейска въздушнодесантна армия („Советские воздушно-десантные“, с. 276).

Европа е пред прага на освобождението си. Другарят Сталин се е приготвил за скок…

Но Хитлер нанесъл удара край Балатон… И се наложило Самостоятелната гвардейска въздушнодесантна армия да бъде преименувана на 9-а гвардейска армия, трите й гвардейски корпуса и деветте й дивизии — на гвардейски пехотни, и да се извърши последното чудо в тази война… „9-а гвардейска армия беше напълно комплектувана с добре подготвени кадри от офицерския, сержантския и войнишкия състав, обучен да води бойни действия в тила на врага“ (пак там, с. 277).

Изводът е: най-добрите бойци на Съветския съюз на брой над един милион души се подготвяли за операции от особен вид, за действия в тила на противника. Само че през цялата война внезапно без никаква подготовка ги хвърляли да изпълняват задачи, за чието решаване те нямали нито съответните навици, нито въоръжение.

НАЙ-ДОБРИЯТ МИЛИОН БИЛ ПОГУБЕН НАХАЛОСТ.

Ала в други условия, а именно — при внезапен удар на нашите войски по германските летища — този предварително подбран и великолепно подготвен милион бойци щял да представлява най-добрият инструмент за завоевателна война, създаден когато и да било от човек.