Виктор Суворов
Последната република (96)

4

На Европа много й провървяло. Германската армия с внезапен удар изтласкала Червената армия от границите към вътрешността на Съветския съюз, където Червената армия по много причини (липсата на топографски карти е само една от тях) била почти небоеспособна. Нещо повече, на границата били унищожени най-добрите кадри на Военнотопографската служба, били загубени извънредно ценни прибори и оборудване. Проблемът не е просто в това, че нямало карти на съветската територия, но и в това, че през първите дни от войната заедно с хилядите тонове карти били загубени много части от ВТС, които биха могли да съставят нови карти. Хем няма карти, хем няма кой да ги състави.

Тъкмо затова Червената армия била изтласкана до стените на Москва, Ленинград и Сталинград. На съветска територия за три години Червената армия била обезкървена. През 1944 година свръхмощна Червена армия отново се появила на границите на Германия. Тя провеждала блестящи, смайващи цял свят операции. Но не бива да забравяме, че най-добрата част от Червената армия отдавна била изтребена. В Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, Австрия и Германия се появили жалки отломки от онова, което можело да бъде. Ето защо Червената армия съумяла да завземе в Европа толкова малко територии.

Съветската топографска служба била подготвила картите, които й заповядали да подготви: картите на териториите на съседните държави. Сред писмата на бивши германски войници и офицери, които са виждали купища недоизгорели карти, има свидетелства не само за изгорели складове, а и за натъпкани с карти железопътни вагони, например на гара Тевли, Брестка област, на гара Броди, Лвовска област.

Интересно е, че и съветските генерали говорят не само за складове, а и за вагони с карти.

И човек не проумява защо не са ги извозили. Картите вече са натоварени във вагоните, трудно ли е да ги прикачат към преминаващите композиции и да ги изтеглят в безопасния тил?

Ясно е, че не навсякъде и не винаги има преминаващи композиции, особено ако вагоните с картите са били край самата граница. Ясно е, че обкръжените съветски войски не са можели да спасят не само картите, а и боеприпасите. Но имало и още една причина: във вътрешните райони тези карти били ненужни.

Ако сме решили да отбраняваме например Смоленск или Москва, ще ни трябват карти на Смоленска и Московска област. Къде да се пазят такива карти преди войната? Според мен където и да е, само не на противниковата граница. Където и да е, но не на гара Тевли край Брест, нито в Алитус до границата на Източна Прусия. В големи количества карти на Московска област могат да бъдат използвани само на територията на Московска област и никъде другаде. А карти на Сталинградска област — само в района на Сталинград. На никое друго място те не са нужни. Ясно е, че картите на Московска област трябва да се пазят някъде близо до Москва, а на Сталинградска — край Сталинград. А в крайграничните райони пазим онези карти, които във вътрешните райони на страната не могат да имат приложение. В крайграничните райони държим хиляди тонове карти, които ще ни потрябват в „освободителните походи“. Тъкмо затова те са натоварени на вагони.

Топографските карти представляват голяма ценност, но ги изгаряли, защото на тайно прехвърлената от Урал 22-ра армия била поставена неочаквана и абсолютно изненадваща задача — да подготви отбрана на собствена територия. И на всички други крайгранични и пристигащи армии се поставя същата изненадваща задача — да отбраняват своята територия. Те изпитват отчайващ недостиг на карти, но дори ако се докарат от границата вагоните с картите, това няма да помогне: за какво са ти при отбраната на Смоленск картите на Мюнхен и Хамбург?

„Освобождението“ претърпяло провал и ценността на складираните по границите карти спаднала до нула като стойността на акциите на фалирала фирма. Тези карти дори представлявали опасност като разобличителен материал, който може да се окаже полезен за противника или за вътрешно ползване, или като вторична суровина от най-високо качество. Ето защо картите се изгаряли на границата, но никой не упреквал главния топограф: защо си ги държал не където трябва? Понеже той ги държал там, където трябвало.