Виктор Суворов
Последната република (123)

10

Но как да бъдат парашутирани един милион бойци? Моите критици се позовават на една главозамайваща статистика: когато американците през 1944 година стоварвали десантниците си в Нормандия, им било необходимо съвършено чудовищно количество самолети и безмоторници.

Така е. Но нека не правим сравнения. Ние имаме друг подход към войната. Американците форсирали Рейн и им било нужно невероятно количество десантно-понтонни средства. А Червената армия форсирала Днепър „с подръчни средства“: щом си се удавил — значи си лош войник и не ти е мястото в Червената армия.

Можем ли да си представим американска армия, която форсира Рейн с плуване, крепейки се на издутите си като мехур гимнастьорки? А заградителните отряди на НКВД с картечни откоси изотзад окуражават онези, които не знаят да плуват…

Ние сме живеели в друг свят. Въздушният десант край Вязма през 1942 година — това са 8-а, 9-а и 214-а вдбр от 4-ти вдк и 211-а вдбр от 1-ви вдк. За шест нощи в тила на противника били хвърлени 7000 десантници и 1500 меки контейнера с въоръжение и бойни товари. За десантирането на такова количество десантници на американците щели да им трябват много самолети. А на нас ни стигнали… 67 самолета ПС-84 и ТБ-3 (ВИЖ. 1975, кн. 9, с. 82–83).

Никой не се канел през освободителната война в Европа, Азия и т.н. да хвърли всички десантници наведнъж и само в Германия. Пред нас се простирали огромни територии от Тихия океан до Индийския и от Индийския до Атлантическия. Хитлер бил съкрушил колониалните метрополии и трябвало само да бъдат придърпани безстопанствените колонии. Една след друга. Поред.

Стига да сме смажели Германия — след това цялата ни авиация щяла да бъде хвърлена за подсигуряване на стоварването на десантите. Съветските бомбардировачи ДБ-Зф преди войната специално били модернизирани, за да могат освен бомби да пренасят десантници и товари за тях. Същото е валидно и за огромния флот от бомбардировачи СБ. А съветските бомбардировачи ТБ-1 и ТБ-3 специално били създадени за двойно използване: и като бомбардировачи, и като транспортно-десантни самолети — 32-ма души с парашути или 50 — без. Преди германското нападение Сталин имал близо хиляда ТБ-1 и ТБ-3. Хиляда ТБ — това прави 32 000–50 000 души на курс. Освен това в Съветския съюз съществували самолетите Р-5 и У-2. Те качвали малко парашутисти, но за сметка на това били много. Преди началото на войната Сталин получил от Америка най-добрия в света транспортно-десантен „Дъглас ДС-3“ и организирал производството на този самолет в СССР. Освен това: след разгромяването на Германия (или само на нефтодобивните райони в Плоещ) съветската промишленост можела да произвежда с десетки хиляди безмоторниците на конструктора О. Антонов „Масов-4“ и самолетите ПС-84 вместо изтребителите на Яковлев или щурмоваците на Илюшин…

* * *

Веднъж другарят Сталин възложил на авиоконструктора А. Яковлев бойна задача — да създаде нов, най-добър в света изтребител. Дал му три месеца време. Яковлев се позасмял и учтиво обяснил на лаика Сталин, че в Америка за създаването на такъв самолет изразходват две години. Другарят Сталин страшно се учудил: „Че ти да не би да си американец?“

Великолепният изтребител бил създаден в установения срок.

На онези, които ми припомнят колко десантни самолета са били нужни на американците, отговарям:

Че ние да не би да сме американци?