Виктор Суворов
Последната република (105)

1

През пролетта на 1942 година Червената армия претърпяла наведнъж няколко съкрушителни поражения: в боевете край Ржев била обкръжена и загинала 39-а армия на генерал-лейтенант М. Г. Ефремов; била отрязана и загинала в обкръжение 2-ра ударна армия на генерал-лейтенант А. А. Власов; бил разбит Кримският фронт, там загинали 44-та, 47-а и 51-ва армия; а в Харковското сражение били унищожени 6-а, 9-а, 28-а и 57-а армия, седем самостоятелни танкови и кавалерийски корпуса, значителен брой дивизии, бригади и полкове за подсилване, загубени хиляди танкове и оръдия, изобилни стратегически запаси, стотици хиляди офицери и войници били убити или пленени. Съветският стратегически фронт на юг бил разкъсан на огромно протежение и германските войски, без да срещат съпротива, се устремили през гигантския пробив в две посоки едновременно: към Кавказ и към Сталинград.

Завземането на Кавказ означавало почти сигурно рухване на Сталиновия режим. Кавказ — това е нефтът. Падането на Сталинград означавало същото: през Каспийско море нефтът отивал нагоре по Волга. Най-простият начин за прерязване на нефтената артерия е да стигнеш до Сталинград. Всичко, което се искало, било да стигнеш до реката, да сложиш два-три танка на стръмния бряг и да потопяваш нефтените шлепове. Съветските войски се оттеглят неорганизирано. По-просто казано, бягат. Сталин издава гръмовната заповед №227 за заградителните отряди и наказателните батальони, вилнеят комисари и чекисти. Но никакви зверства, никакви заповеди не могат да спрат деморализираните съветски войски. Нужни са свежи резерви. Но резервите са изчерпани по време на зимното настъпление, в хода на безуспешните опити за разкъсване на блокадата на Ленинград, в опитите да бъде спасено положението край Харков и в Крим.

И тъй, откъде да се вземат резерви? Без резерви — край. Сталин можело да го спаси само чудо.

И то станало.