Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

2

Заповедта да се пристъпи към работа над проекта за първия германски тежък танк била дадена на 26 май 1941 година. Проектът се наричал VK4501: 45 тона, образец първи. До 22 юни германските конструктори успели да нахвърлят първите ескизи. До експерименталните образци в метал било още далеч, но опитът поне на хартия да се нарисува тежкият танк бил направен.

Работата по създаването на тежък танк в Съветския съюз започнала по-рано — през 1930 година. През 1933 година първият съветски тежък танк Т-35 бил пуснат в серийно производство и постъпил на въоръжение във войските. Той представлявал гигант с пет кули, с екипаж от 11 души, въоръжен с три оръдия и шест картечници, с 30-мм броня. Конструкцията на Т-35 постоянно се усъвършенствала. Например на модела от 1938 година броят на картечниците се увеличил на седем, а бронята била подсилена до 50 мм. Последната серия на Т-35 стигнала до войските през 1939 година. Но танкът се усъвършенствал и след като производството му било прекратено: когато приключила войната във Финландия, всички Т-35 били върнати в заводите и броневата им защита била подсилена до 80 мм. Теглото на танка нараснало на 50 тона.

През 1939 година в бойни условия преминали държавните изпитания на трите типа най-модерни съветски тежки танкове: КВ-1, СМК и Т-100. Тези танкове се изпробвали на „противникова“ местност, в условия, в които бойно приложение на танкове е невъзможно дори теоретично. Тежките съветски танкове издържали екстремалните натоварвания на войната във Финландия: липсата на пътища, невидимите под снега морени, непроходимите гори, блатата, убийствения огън, безкрайните минни полета, противотанковите ровове, надолбите, стоманените ежове, ескарпите и контраескарпите, снега чак до куполите, студа, на който стоманата се троши.

Чрез кървавия експеримент във Финландия било доказано, че съветските тежки танкове могат да воюват дори в такива условия, и то да воюват успешно.

От трите тежки експериментални танка за най-добър бил признат КВ-1. На 19 декември 1939 година той бил приет на въоръжение в Червената армия, а промишлеността получила заповед да разгърне серийното му производство.

През февруари 1940 година в бойни условия бил изпробван тежкият танк КВ-2 и също приет на въоръжение.

КВ-1 и КВ-2 тежели съответно 47 и 52 тона. КВ е първият в света танк с действително противоснарядно брониране: челна броня — 100 мм с възможност за допълнително подсилване. Широките вериги позволявали на КВ да воюва почти на всякаква местност, при всякакви метеорологични условия. Широките вериги на КВ в буквалния смисъл на думата победили природата. Представете си ситуацията през 1941 година: в калта и снега германските танкове затъват, екипажите им (в които имало и бъдещи историци) проклинат липсата на пътища и лошото време, а КВ пердаши през калта и снега, минава във фланг и тил, избира си цели, съкрушава ги и устремно продължава по-нататък. И ако Хитлер загубил войната, виновни са му не калта и студът, а германските конструктори, които се надявали на лесни победи, които създавали танкове за оперетна война, за парникови условия, за действия само през курортния сезон, и то само там, където има добри пътища. А трябвало да създават танкове не за паради, а за война. И да ги изпробват във Финландия. Трябвало да им слагат по-широки вериги. И дизел.

КВ имал дизелов двигател с мощност 600 к.с. Съветският танков дизел, както вече знаем, превъзхождал всички чуждестранни танкови двигатели по мощност, сигурност и икономичност, освен това използването на дизелово гориво рязко снижавало възможността за възникване на пожар. Такъв двигател или поне близък по характеристики, нито една страна нямала в началото на войната и не могла да създаде чак до края й.

КВ-1 имал 76-мм дългоцевно оръдие. По онова време то нямало равно на себе си. Нека сравним: Германия имала великолепни танкове, които покорили цяла континентална Европа. Най-мощното германско танково оръдие към момента на започването на войната е 75-мм късоцевно на танка Т-IV. Началната скорост на неговия снаряд е 385 м/сек. Това е много добро оръдие. Но на КВ-1 началната скорост на снаряда е 662 м/сек. Разликата в началната скорост не е само разлика в енергията на снаряда, а и в точността на стрелбата.

КВ-2 имал още помощно въоръжение. На него била монтирана 152-мм гаубица. Най-мощният германски танков снаряд от онова време тежи 6,8 кг. Това е добър снаряд за много добро оръдие. А КВ-2 стрелял с бетонобойни снаряди с тегло 39,9 кг (начална скорост 529 м/сек) и с осколочно-фугасни с тегло 48,7 кг. В някои източници се споменава за снаряд с тегло 50,8 кг. Началникът на Генералния щаб на сухопътните войски на Германия генерал-полковник Франц Халдер просто не повярвал, когато му съобщили за оръдие с такъв калибър на съветски танк (виж записаното в работния му дневник от 24 юни 1941 година).

Съперниците на КВ — тежките танкове СМК (55 тона) и Т-100 (58 тона) също издържали държавните изпитания и ако изборът бил паднал на който и да е от тях, те също можели да бъдат пуснати в серийно производство. (Най-добрият танк бил СМК, в колоната от експериментални машини той действал пръв, но се натъкнал на мощен фугас и затова не взел участие в заключителния етап на бойните изпитания. С лидерството си СМК, така да се каже, проправил път за серийния КВ.) Освен тези танкове били създадени и представени за държавни изпитания СВ-3 и КВ-220, работело се по създаването на КВ-4 с тегло 90 тона и КВ-5 — 100 тона (според някои сведения КВ-5 тежал 150 тона).

Така че Германия и СССР си поделили първите две места в тежкото танкостроене. А на трето място нямало никой: във всички останали страни в света в този момент на генералите и конструкторите през ум не им минавало дори да нарисуват тежък танк на хартия.

И възниква ситуация: в Германия тежкият танк е само на хартия, в останалите страни дори и това го няма. Съветският съюз е единствената държава в света, която през 1941 година има тежки танкове и в стадий на експериментални образци, и в серийно производство. Червената армия е единствената армия в света, която има тежки танкове на въоръжение. В тази област Съветският съюз не просто заема първото място, а притежава безпределно господство: всички останали държави в света в най-добрия случай имат смели замисли и красиви рисунки.

А сега нека се поставим на мястото на един от съветските историци комунисти някъде в края на петдесетте години. Ситуацията е следната: в Централния комитет искат да бъдат измислени доказателства за неподготвеността на Съветския съюз за война, искат с помощта на всякакви лъжи, на всякакви извъртаници да бъде доказано, че ние сме глупаци, а германците са умни. По-конкретно, комунистите заповядали да се докаже, че съществувалият само на хартия, само в първи ескизи германски танк е нещо несравнимо с реално съществувалия, проверен в боеве, серийно произвеждан КВ. Комунистите заповядали историята да се пише по такъв начин, че решителното превъзходство (по-точно казано — пълното съветско господство) в областта на тежкото танкостроене да бъде скрито. Трябвало така да се замъгли въпросът, че да не бие на очи съветската готовност за война. Трябвало да се измислят такива трикове, че тежките танкове изобщо да ги няма в статистиката.

Нашите историци измислили трикове. Завиждат им най-добрите илюзионисти на света.