Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

4

Сталин имал още една причина да отговаря с отказ на британските предложения да тръгне срещу Хитлер. Причината е, че един таен план може да се запази в тайна от противниците единствено ако е неизвестен и на приятелите. Още повече че британският посланик в Москва сър Стафорд Крипс бил глупав и бъбрив.

Сталин разпалил Втората световна война, за да съкруши Европа. Но Крипс просто не знае това. Крипс смята, че той, безкрайно мъдрият, увещава Сталин да влезе във войната, обяснява на възглупавия Сталин неговата изгода, важността и неповторимостта на момента и невъзможността да се чака до 1942 година.

И ето че в началото на юни Крипс доловил промяна в съветския тон: а какво ще получим ние срещу това?

Незабавно цялото обкръжение на Крипс заговорило за скорошна война на Съветския съюз срещу Германия. А самият Крипс на крилете на радостта литва към Лондон и незабавно в британските вестници сума оракули се впуснали да обсъждат радостните възможности…

Реакцията на Сталин била мигновена и свирепа — съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година. То започва без каквото и да било встъпление: „Още преди пристигането на английския посланик в СССР г-н Крипс в Лондон, а особено след пристигането му, в английския и изобщо в чуждестранния печат започнаха да се разпространяват слухове за това, че «наближавала война между СССР и Германия»… Съветският съюз бил започнал усилено да се готви за война срещу Германия и да съсредоточава войски край границите на последната… Слуховете, че СССР се готви за война срещу Германия, са лъжливи и провокационни…“

Другарят Сталин явно много се е ядосал. За да разберем степента на яростта му, трябва да си спомним, че след разгромяването на Наполеон по инициатива на Русия през 1815 година бил свикан Виенският конгрес, установил всички правила на дипломатическата практика, които съществуват до ден-днешен. В съответствие с решенията на конгреса всеки дипломат, па макар и от най-нисък ранг, е представител на своята държава. Оскърбяването на дипломат (от какъвто и да било ранг) представлява оскърбяване на цялата държава. Посланикът е най-висшият дипломатически представител на една държава в друга. Оскърбяването на посланик може да има най-тежки последици.

В съобщението на ТАСС Сталин оскърбява британския посланик. Никой не се съмнява в Сталиновото авторство на текста. Освен това Сталин е глава на правителството, а ТАСС — държавна структура, пряко подчинена на главата на правителството.

В съобщението се казва, че посланикът Крипс е извор на слухове, а тези слухове са лъжливи и провокационни. По-просто казано, британският посланик сър Стафорд Крипс е лъжец и провокатор. Но това не е просто оскърбяване на посланик, това е оскърбяване на цяла страна.

В историята на дипломацията не открих друг такъв пример, особено — в отношенията между две огромни империи. Гордата, надменна Британия трябвало незабавно да скъса дипломатическите отношения със Съветския съюз, да поиска извинения и да вземе други мерки.

Но Британия изобщо не реагирала на оскърблението.

Защо ли?

Ами защото, първо, когато в Оксфорд отвинтвали дръжките на бравите, съвсем не било време да се засягат от кремълските ругатни.

А, второ, и то е най-важното, Чърчил добре разбирал, че Сталин е прав, посланикът Крипс наистина бил се раздърдорил повече, отколкото трябва.