Виктор Суворов
Последната република (130)

7

Някои историци продължават да доказват, че Червената армия не била готова за война. Погледнете, казват те, през 1945 година съветските танкове завършиха войната в Берлин, Виена, Прага, Пхенян, Порт Артур.

Не е ли това свидетелство за слабост? Не споря: Сталин завършил войната със скромни резултати. Но не можем да се съгласим с това, че развоят на събитията бил единствено възможният, че на Червената армия във всички случаи било писано да завърши войната със завземане на Берлин. А на Хитлер му провървяло така, както на никого не му било вървяло. Имало дуел без секунданти, Хитлер стрелял пръв и нанесъл на Сталин смъртоносна рана. Цялата останала война представлява опити на Хитлер да доубие смъртноранения Сталин. Но силите на Сталин се оказали толкова, че дори и ранен, не се оставил да го доубият. Ясно е, че загубилият много кръв Сталин завършил войната без особен блясък. Но историята разполагала и с други възможни варианти: Хитлер например отлага още веднъж удара си и Сталиновата брадва се стоварва върху му. Другарят Сталин обичал изневиделица да цапардосва с пикел по черепа. Един удар по германските летища — и германските танкови групи ще загубят възможност да виждат районите на сраженията. Звучи парадоксално, но е така: един внезапен удар по летищата ослепява танковите дивизии. Лесно е да си представим по-нататъшния развой на събитията: ударите на германските войски са бой с избодени очи. В тази ситуация съветската танкова промишленост нямало да бъде загубена и производството на танкове, включително и на тежки, можело да бъде неизмеримо по-голямо, отколкото било.

Нека си спомним, че Съветският съюз преди войната имал три центъра за производство на танкове — Ленинград, Сталинград и Харков. Всеки от тях поотделно превъзхождал сумарната мощност на всички останали танкови заводи в света. Но сме попаднали под внезапен удар и сме загубили на границата стратегическите си запаси, авиацията си, танковите си войски, артилерията си, а след като сме останали без тях, сме се лишили от донецките каменни въглища, от запорожкия алуминий и от стоманата на Днепродзержинск, загубили сме почти цялата си военна промишленост, включително и единствения в света завод за танкови дизели, който се намирал в Харков. Още през юли 1941 година доставките на дизели от Харков секнали. Питер не бил загубен, но бил блокиран, а в блокиран град, без стомана и енергия за какво танково производство може да става дума? Сталинград също не бил загубен, но около него се развивали такива събития, които не спомагали за ритмичната работа на „тракторния“ завод. Така четирите хиляди КВ, построени преди коренния прелом във войната, са същинска импровизация. Това е минимумът, който промишлеността дала в най-страшната от всички теоретично възможни ситуации след спирането или загубата на ВСИЧКИ танкови заводи, след пълното спиране на производството на танкови дизели. Четирите хиляди КВ са онова, което можало да бъде построено след прехвърлянето на танковата промишленост в Урал и Сибир, където монтажът на КВ през ноември четирийсет и първа се извършвал на студа под открито небе. Опитайте се да прехвърлите Детройт в Аляска и започнете там производство. Нека преместим мартенова пещ или стан за валцоване на танкова броня, да речем, на сто метра наляво или надясно и след това се опитаме да започнем производство. Така че тези четири хиляди КВ представляват катастрофален минимум. При всякакво друго подреждане на нещата съветските тежки танкове щели да бъдат повече.

А 89-те германски тежки танка, построени преди сталинградския прелом, са максимумът, който бил постигнат във възможно най-благоприятната ситуация. Във всяка друга ситуация, например при загуба на енергийните ресурси на Румъния, германското производство щяло да бъде по-малко.

* * *

И тъй, войната била континентална, тоест танкова. Сред останалите танкове тежките заемали положението, което боксьорите от тежка категория заемат сред всички останали боксьори: когато такъв мъжага излезе на ринга, боксьорите от другите категории няма какво да търсят там. Хитлер безспорно имал великолепни армия и въоръжение. Но нека си признаем поне пред самите себе си: в решаващата област — в тежкото танкостроене — Сталиновата степен на готовност за война била мъничко по-висока от Хитлеровата.

Историците ни уверяват, че Сталин не можел да нападне Хитлер през 1941 година, защото още не всичко му било готово за война. Най-рано, „с минимални шансове за успех“ — през 1942 година. Да се съгласим. Но тогава ще разберем и Сталин, който виждал германската „готовност“ за война и също никак не искал да повярва, че Хитлер е способен да нападне през 1941 година. Да сравним още веднъж цифрите и да попитаме историците: а през коя година Хитлер е можел да нападне „с минимални шансове за успех“? Военната наука изисква нападащият да има най-малко трикратно превъзходство на силите. В противен случай нападението се превръща в авантюра. В противен случай нападащият рискува да го сполети краят на Адолф Хитлер. Нека попитаме историците: през коя година Хитлер е можел да има трикратно превъзходство в областта на тежкото танкостроене?

Някои историци упрекват Сталин в късогледство: толкова ли е било трудно да се досети какво замислял Хитлер? Щом през май германските конструктори са започнали да рисуват първия германски тежък танк, значи през юни ще започне нахлуването. Толкова ли не е ясно това?

Но в късогледство трябва да упрекваме не Сталин, а някои историци: през 1941 година Сталиновите тежки танкове вече са нарисувани, създадени в метал, изпробвани на полигони и в боеве, пуснати в серийно производство, постъпили на въоръжение във войските и нощем тайно се прехвърлят към германските граници. Братя историци, толкова ли е трудно да се досетите какво е замислял Сталин?