Виктор Суворов
Последната република (10)

2

Нека се споразумеем още отсега — не спорим за термините. Могат да се измислят какви ли не наименования: фашистки социализъм, комунистически фашизъм, марксизъм-хитлеризъм, хитлеризъм-ленинизъм, троцкизъм-сталинизъм… Сега говорим за същината, А същината е в това, че държавата има само две функции:

а) да брани гражданите си;

б) така да подреди нещата, че хората да работят охотно и добре.

Всички останали проблеми хората сами ще си ги решат. Само не бива някой да им се бърка в живота само не бива да им се диктува какво, как и кога да вършат. В държавата има милиони, а може би и стотици милиони хора. Всеки си има глава, а щом е така нека всяка глава се понапрегне.

Ако държавата започне да се бърка в живота на хората, в тяхната дейност, от това не излиза нищо хубаво. Щом държавата започне да дава на хората указания какво и как да вършат, ако хората работят по принуда, дълго такава държава няма да изтрае. Ще я изместят. Тя ще закърнее.

Намесата на държавата (дори и от най-благородни подбуди) в икономическата дейност на нейните граждани винаги и навсякъде има еднакви последици населението обеднява и се разбягва.

На теория звучи красиво: всичко ще принадлежи на цялото общество, на целия народ. На практика, ако богатствата не принадлежат на никого конкретно, те принадлежат на държавата — пак красиво звучи. Само че какво е държавата? Как да я пипнеш? Държавата — това са държавните структури и органи, с други думи — представителите на народа, или, накъсо казано, бюрокрацията.

Ако социалистите бяха казали открито: ще въведем тотална бюрократизация, кой щеше да ги подкрепи?

Затова те употребяват привлекателни термини: национализация, социализация, държавен контрол и т.н. Но от употребата на красиви думи същината не се променя: държавата, тоест бюрокрацията, не е в състояние да управлява ефикасно икономиката. Бюрократът няма интерес да рискува, икономисва, да прави нововъведения. Социалистическото общество бързо обеднява и най-кадърните граждани избягват там, където над тях няма да стои бюрократ, където има възможност да работиш самостоятелно, без да се подчиняваш на параграфите на инструкциите.

Закон без изключения: ХОРАТА БЯГАТ ОТ СОЦИАЛИЗМА.

От всякакъв вид социализъм.

Колкото по-всеобхватна е национализацията, толкова повече чиновници са нужни за управляването на обобщественото стопанство, толкова по-зле работи икономиката, толкова по-бедна е страната, толкова повече хора си плюят на петите.

Съветският социализъм на никого не се харесваше и хората от Запада с презрение казваха: при вас няма социализъм, при вас има тоталитаризъм, при вас има господство на бюрокрацията.

Така е. Но ако, да речем, на американците им отнемат земята, магазините и фабриките, корабите и железопътните линии и ги превърнат в обществена собственост, кой ще управлява цялото това имущество? Отговорът е един: обществената собственост е държавна собственост, контролирана от държавните структури, тоест от бюрокрацията. Едно гигантско стопанство изисква гигантска армия от бюрократи за управляването му. И ако някой каже, че американската бюрокрация ще може да управлява стопанството по-добре, отколкото вършеше това руската бюрокрация, няма да се препираме с него. Ще изчакаме да видим какво ще стане.