Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

Глава 19
Колко тежки танка имал Хитлер?

Германците с учудване установили, че е почти невъзможно да бъдат спрени танковете КВ.

Робърт Горалски

World War II Almanac. 1931–1945. London: „Hamish Hamilton“ 1981. P. 164

1

Всички генерали от Втората световна война лесно могат да бъдат разделени на кадърни и некадърни. За целта съществува напълно сигурен метод. Ако генералът е разбирал ролята на танковете във войната, чакал го е успех. А ако не я е разбирал, значи щял е да яде бой. Именно тази черта разделяла гениите на войната от тъпите службаши. Правилото няма изключения и смисълът му е в това, че самолетите, па макар и най-бързите, корабите, па макар и най-мощните, не могат нито да превземат, нито да удържат и един квадратен метър територия. Разгромяването на армиите на противника, завземането и удържането на територии — до това в крайна сметка се свеждала цялата стратегия и тази работа се вършела от танковете (то се знае, във взаимодействие с пехотата, артилерията, авиацията и т.н.). През войната всеки германски град можел да бъде сринат до основите, а основите му — изчоплени от земята посредством въздушни бомбардировки. Но германският град се предавал едва когато на неговите порутени улици нахлуели танкове на противника. Още по-зле ставало, когато танковите съединения не се включвали в кръвопролитни продължителни боеве, а избикаляли града и правели отбраната му безполезна.

Не само германските градове се предавали на танковете, а и градовете на всички страни, където се воювало: във Варшава и Рим, във Виена и Прага, в Будапеща и Белград, в Атина и Рига, в Талин, Вилнюс и Брюксел новите господари пристигали с танкове. Париж и Киев, Минск и Смоленск паднали, защото били избиколени от танковете. А многострадалният град Хелзинки си изпатил от авиацията, но танкове не се появили на улиците на града и градът устоял. И Лондон пострадал от авиацията, и Москва, но противникови танкове не минали по улиците им и затова тези градове не били загубени. А Питер си изпатил не само от авиацията: месеци наред градът бил тормозен от тежка артилерия, а под покривите му свирепствал глад, но танковете не могли да стигнат до неговите улици и градът не бил покорен…

През миналата война танковете били стратегическото оръжие. Онзи, който не разбирал ролята на танковете, бил обречен. Затова не бива да говорим за готовността за война, без да си спомним за танковете. Нека започнем от тежките, защото тежкият танк е нещо като диктатор сред останалите танкове. Сред тях той заема положението, което лъвът заема в царството на животните. И съвсем не случайно през войната тежките танкове били кръщавани с имена на зъбати хищници и страшни диктатори.

Сега ролята на танковете се разбира от всеки, но през 1941 година само две армии в света били осъзнали необходимостта, че трябва да притежават тежки танкове. Това били армиите на Германия и СССР.