Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Последняя республика (Почему Советский союз проиграл вторую мировую войну), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част първа

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Преводът за българското издание е адаптиран с изключителното разрешение на автора.

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 21

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-19-5

История

  1. — Добавяне

3

Описват ни Германия от двайсетте години налегната от безработицата, инфлацията и кризата, но в Германия по онова време, кой знае защо, не се пишели смешни романи за чорба от жаби… Но ето че другарят Телман с приятелчетата си се бори за установяване на съветските порядки в Германия. За какво са се борели германските комунисти? За чорба от жаби ли?

От време на време всичките тези телмановци, след като се напечели хубавичко на кримските плажове, посещавали родната си Германия, а там вече била издадена книгата на С. П. Мелгунов „Червеният терор в Русия“. И още сума книги, включително и за червените концлагери, за глада, за зверствата на „народната власт“. Нима не ги е прелиствал другарят Телман?

И затова смятам, че комунистите (тоест глупаците и престъпниците) не са можели по легален начин да дойдат на власт нито в Германия, нито в която и да било нормална страна по простата причина, че в никоя страна в света глупаците и престъпниците не са мнозинство и не се ползват с достатъчна подкрепа. Затова партията на Телман не била заплашена от идване на власт по законен път. Затова другарят Телман не обичал демокрацията и се борел срещу нея. Както и неговите предходници и съратници: другарите Ленин, Троцки и Сталин. Германската комунистическа партия представлявала сила, но само дотогава, докато съветският „Експортлес“ редовно заделял част от приходите си за партийната каса на германските другари. Без това партията на германския пролетариат щяла да представлява куха кратуна съвсем като Лениновата партия през 1917 година без германското злато.